Карлсруе (лек крайцер, 1927)

„Карлсруе“
Karlsruhe
	„Карлсруе“ Karlsruhe
	Лекият крайцер „Карлсруе“
Флаг	Германия; Германия
Клас и тип	Лек крайцер от типа „К“
Производител	Deutsche Werke в Кил, Германия.
Служба
Заложен	27 юли 1926 г.
Спуснат на вода	20 август 1927 г.
Влиза в строй	6 ноември 1929 г.
Потънал	потопен на 9 април 1940 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	6730 t (стандартна);; 8350 t (пълна)
Дължина	174,0 m
Дължина по водолинията	; 169,0 m
Ширина	16,8 m
Газене	5,6 – 6,2 m
Броня	пояс: 50 + 10 – 15 mm;; палуба: 20 – 40 mm;; траверси: 70 mm;; кули: 20 – 30 mm;; бойна рубка: 100 – 30 mm
Задвижване	2 парни турбини Germania;; 2 дизелови двигателя „МАН“; 6 водотръбни котли
Мощност	70 000 к.с. (52,2 МВт); (сумарно)
Движител	2 гребни винта
Скорост	32 възела; (59,3 km/h)
Далечина на; плаване	3340 морски мили на 18 възела ход;; Запас гориво: 1145 t нефт, 261 t дизелово гориво
Екипаж	514 души
Радиолокационни; станции (РЛС)	FuMG 39 G (g8)
Кръстен в чест на	град Карлсруе
Въоръжение
Артилерия	3x3 150 mm;
Зенитна артилерия	3x2 88 mm;; 4x2 37 mm;; 4x1 20 mm
Минноторпедно; въоръжение	; 4x3 533 mm ТА; 120 мини
Самолети	1 катапулт; 2 хидроплана; Heinkel He 60
	„Карлсруе“ в Общомедия

Карлсруе (на немски: Karlsruhe) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Втори кораб от своя проект.

Кораба е наречен в чест на града Карлсруе, негови предшественици със същото име са знаменитият рейдер SMS^{[~ 2]}Karlsruhe (1912) от Първата световна война и крайцера от типа „Кьонигсберг“ II.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)

Разработката на проекта за нови крайцери в рамките на Версайските ограничения започват през 1924 г. под ръководството на главния конструктор инженера Еренберг. В рамките на проекта (тип „К“) са построени три крайцера: „Кьонигсберг“, „Карлсруе“ и „Кьолн“.

Крайцерът „Карлсруе“ е заложен на 27 юли 1926 г. в завода на Deutsche Werke в Кил като крайцер „C“ („Ersatz^{[~ 3]} Medusa“ – замяна на крайцера „Медуза“), спуснат е на вода на 20 август 1927 г. и въведен в състава на флота на 6 ноември 1929 г^[1].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Задгранични походи[редактиране | редактиране на кода]

В периода преди войната, при службата си, крайцерът има множество задгранични походи, в хода на които посещава Средиземно море, различни портове на Европа, Африка, Южна Америка, Източна Индия, Северна Америка, Индия, Австралия, Япония, Филипините. Крайцерът преминава Суецкият и Панамският канали, заобикаля нос Добра Надежда и Нос Хорн. За цялото това време до 1 юли 1936 г. крайцерът се числи в Учебния отряд. От септември 1934 г. до септември 1935 г. корабът се командва от капитан цур зе (капитан 1-ви ранг) , а в бъдеще – знаменитият адмирал Гюнтер Лютиенс^[1].

На 1 юли 1936 г. „Карлсруе“ е изключен от списъците на учебния отряд и е зачислен в Разузнавателните сили на флота.

Корабът има бойна подготовка и рутинна служба. На 20 май 1938 г. във военноморската корабостроителница на Вилхелмсхафен започват работи по модернизацията на кораба, в хода на които крайцерът заварва началото на Втората световна война. Работите са завършени на 13 ноември 1939 г^[1].

Бойна служба[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война „Карлсруе“ се намира в завода във Вилхелмсхафен, където завършва неговата модернизация.

Крайцерът участва в операцията „Везерюбунг“, влизайки в състава на група № 4, цел на която е превземането на портовете Кристиансан и Арендал, за което на борда на кораба има десантни съединения^[1].

За командир на група №4 е назначен командирът на „Карлсруе“ капитан цур зе Фридрих Риве.

При подхода към Кристиансан крайцерът попада под обстрела на норвежките брегови батареи. Към пладне на 9 април 1940 г. „Карлсруе“ успява да влезе в залива на града, гарнизонът на който капитулира. В 19 часа на същия ден той излиза в морето в съпровождение на три миноносеца, насочвайки се обратно за Германия. Корабът плава със скорост 21 възела, изпълнявайки противолодъчен зигзаг. Британската подводница „Труант“ под командването на капитан-лейтенанта Хатчинсън атакува крайцера, давайки залп от 10 торпедни апарата. В целта попада само едно торпедо, но повредите са толкова сериозни, че екипажът се прехвърля на миноносците „Лухс“ и „Зееадлер“. Последен кораба напуска командирът, след което миноносецът „Грейф“ изстрелва две торпеда в повредения кораб. „Карлсруе“ потъва в точката с координати 57°55′ с. ш. 8°14′ и. д. / 57.916667° с. ш. 8.233333° и. д.57.916667, 8.233333. Загубите на екипажа са 11 души^[1].

Откриване на мястото на крушението[редактиране | редактиране на кода]

Норвежкият електрооператор Statnett, през септември 2020 г., съобщава по обществената телевизия NRK, че крайцерът Karlsruhe е открит и идентифициран по изображения от сонар, на дълбочина 490 м, едва на 16 м от подводен силов кабел, съединяващ Норвегия и Дания, поставен на това място през 1977 г^[2].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

↑ Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
↑ Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
↑ Wreckage of German World War II battleship found off Norway – CBS News // Архивиран от оригинала на 2020-09-09. Посетен на 2020-09-09.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров.
Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор», 2005.
Кофман В. Германские легкие крейсера Второй мировой войны. Москва, 1996.
Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

KONIGSBERG light cruisers (1929 – 1930) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Карлсруе (лек крайцер, 1927)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karlsruhe (1927) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.

[2] Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

[3] Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.

[ReferenceA-4] а ^б ^в ^г ^д С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“

[5] Wreckage of German World War II battleship found off Norway – CBS News // Архивиран от оригинала на 2020-09-09. Посетен на 2020-09-09.

[~ 1]

[~ 2]

[~ 3]

[1]

[2]