Лозенска планина (защитена зона)
| Защитена зона „Лозенска планина“ | |
 Изглед към Лозенска планина от връх Половрак (1182 m). | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
|---|---|
| Най-близък град | Община Столична |
| Площ | 1294,42 хектара |
| Създаден | 20 август 2012 |
| Лозенска планина в Общомедия | |
„Лозенска планина“ е защитена зона от екологичната мрежа на Европейския съюз Натура 2000 по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.[1] Обявена е с решение на Министерски съвет през 2007 г.[2] Управлението на защитената зона се осъществява от Регионална инспекция по околната среда и водите – София.[3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Защитената зона обхваща площ от 1294,42 хектара в Лозенска планина, в част от землищата на София, Герман и Лозен.[1]
Местообитания[редактиране | редактиране на кода]
В защитена зона „Лозенска планина“ предмет на опазване са природни местообитания на отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик, важни местообитания на орхидеи, богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, низинни сенокосни ливади, планински сенокосни ливади, хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, термофилни букови гори, субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, балкано-панонски церово-горунови гори.[4]
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. Срещат се цер, космат дъб, горун, благун, обикновен габър, келяв габър. В буковия пояс има обикновен бук и мизийски бук, полски бряст, явор, шестил, хиркански явор, клен, мъждрян, офика и брекина.[5]
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
Безгръбначни[редактиране | редактиране на кода]
От безгръбначните животински видове с голямо значение са буков сечко (Morimus funereus), ценагрион (Coenagrion ornatum), лицена (Lycaena dispar), полиоматус (Polyommatus eroides), осмодерма (Osmoderma eremita).[4]
Земноводни и влечуги[редактиране | редактиране на кода]
Важни за опазване са жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), зелена крастава жаба (Bufo viridis), медянка (Coronella austriaca), смок мишкар (Elaphe longissima), дървесница (Hyla arborea), ливаден гущер (Lacerta agilis), зелен гущер (Lacerta viridis), сива водна змия (Natrix tessellata), степен гущер (Podarcis muralis), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), пепелянка (Vipera ammodytes).[4]
Бозайници[редактиране | редактиране на кода]
От бозайниците с важен природозначим статут са чакал (Canis aureus), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен (голям) сънливец (Glis glis), Голяма водна земеровка (Neomys fodiens).[4]
На територията на защитената зона се срещат 8 вида прилепи – малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), прилепче на Сави (Hypsugo savii), мустакат нощник (Myotis mystacinus), Ръждив (обикновен) вечерник (Nyctalus noctula), прилепче на Натузий (Pipistrellus nathusii), кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus).[4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки от защитена зона „Лозенска планина“
-
Лозенска планина -
Връх Половрак (1182 m) -
Връх Половрак (1182 m) и западната част на Лозенска планина
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Лозенска планина // Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000. Архивиран от оригинала на 2017-03-03. Посетен на 16.06.2015.
- ↑ Държавен вестник, бр. 21/9 март 2007 г. // Архивиран от оригинала на 2022-01-20. Посетен на 2015-06-16.
- ↑ Стандартен Натура 2000 формуляр // Министерство на околната среда и водите. Архивиран от оригинала на 2022-01-20. Посетен на 16.06.2015.
- ↑ а б в г д Предмет и цели за опазване на защитената зона // Министерство на околната среда и водите. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 16.06.2015.
- ↑ Зони за отдих и рекреация, туристически ресурси и маршрути // pancharevo.org, 27 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2015-02-24. Посетен на 16.06.2015.