Маргарита Луиза Орлеанска
| Маргарита Луиза Орлеанска Margherita Luisa d'Orleans | |
| Велика херцогиня на Тоскана | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 17 септември 1721 г.
|
| Погребана | Гробище „Пикпюс“, Париж |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 23 май 1670 – 17 септември 1721 |
| Предшественик | Витория дела Ровере |
| Наследник | Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Орлеани по рождение Медичи по брак |
| Баща | Гастон Орлеански |
| Съпруг | Козимо III де Медичи (22 юни 1661) |
| Деца | Фердинандо де Медичи Ана Мария Луиза де Медичи Джан Гастоне Медичи |
| Маргарита Луиза Орлеанска в Общомедия | |
Маргарита Луиза Орлеанска (на италиански: Margherita Luisa d'Orleans; * 28 юли 1645, замък на Блоа, Кралство Франция; † 17 септември 1721, Париж, пак там) е френска принцеса, Велика херцогиня на Тоскана от 1670 до 1721 г. като съпруга на Козимо III де Медичи.
Тя желае да се омъжи за своя братовчед Карл V Лотарингски, но през 1661 г. сключва брак против волята си с наследника на Велико херцогство Тоскана. Бракът се оказва един от най-нещастните в историята на семейство Медичи и Великата херцогиня, която мрази съпруга си, успява да получи разрешение да се раздели с него и да се върне във Франция през 1675 г.
От брака са родени три деца, включително две момчета, но нито едно от трите не успява да генерира наследник за Медичите, така че Джан Гастоне, най-малкото от децата на Маргарита Луиза и Козимо III, е последният велик херцог на Тоскана от семейство Медичи.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Гастон Жан Батист дьо Бурбон-Орлеански (* 1608, † 1660) херцог на Орлеан, и на Мария дьо Бурбон-Монпансие (* 1605, † 1627), херцогиня на Монпансие, суверенна принцеса на Домб, една от най-богатите наследнички на Франция. Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Франция Анри IV и Мария де Медичи, а по майчина – Анри дьо Бурбон-Монпансие, херцог на Монпансие и дофин на Оверн, и Анриет Катрин дьо Жоайоз, херцогиня на Жоайоз и принцеса на Жоанвил, последният член на Бурбонския клон Жоайоз, която носи голяма зестра. Братовчедка е на краля на Франция Луи XIV.
Има един брат и три сестри:
- Елизабет Маргарита (* 1646, † 1696), херцогиня на Алансон, херцогиня на Ангулем като съпруга на Луи Жозеф дьо Гиз
- Франсоаза Магдалена (* 1648, † 1664), херцогиня на Савоя като съпруга на Карл Емануил II Савойски
- Жан Гастон (* 1650, † 1652), херцог на Валоа
- Мария Анна (* 1652, † 1656), мадмоазел Дьо Шартър
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство[редактиране | редактиране на кода]
Маргарита Луиза прекарва детството си в замъка в Блоа, където кардинал Мазарини и баща ѝ са затворени от 1652 г. насам. Те са загрижени за нейното образование и за избора на най-добрия кандидат за брак. Бъдещият велик херцог на Тоскана Козимо III де Медичи е избран, след като нарушава предишно обещание за брак с принцеса от Саксония. Брачните преговори отнемат много време поради трудностите при постигане на споразумение между страните относно зестрата.
Велика принцеса на Тоскана[редактиране | редактиране на кода]
През 1657 г. великият херцог на Тоскана Фердинандо II започва да проучва европейските дворове, за да намери булка за сина си с надеждата, че това може да го отвлече от уединения му начин на живот. След много дълги преговори и дипломатически маневри, които виждат като главни герои кардинал Джулио Мазарини[1] и кардинал Пиеро Бонси, тоскански свещеник, живеещ в Париж, е избрана Маргарита Луиза.
На 17 април 1661 г. Маргарита Луиза се омъжва за Козимо чрез пълномощник в двореца Лувър в Париж.[2] Тя среща съпруга си за първи път, въпреки че се възстановява от морбили, на 12 юни, доплавайки до Ливорно: срещата между двамата е доста студена.[3] Единственият истински облагодетелстван от брака е Бонси, който е назначен за епископ на Безие и след това за кардинал като благодарност за усилията му.
.jpg)
Маргарита Луиза заминава за Флоренция през 1661 г. и влиза в града на деня на сватбата си – 20 юни[4] през Порта Сан Гало през монументален апарат – дело на архитектите Герардо и Пиер Франческо Силвани. После върви по ул. „Ларга“ до катедралата, след това по ул. „Торнабуони“, моста Санта Тринитà и по ул. „Маджо“, където пристига в Палацо Пити, където се състоят грандиозни тържества. Тя получава от свекъра си, като сватбен подарък, перла „с размер на малко гълъбово яйце“.[5]
. Ситуацията се влошава, когато Маргарита Луиза, след като иска бижутата на Короната на Тоскана за лична употреба, получава отказ от Козимо по обвинение в алчност. Начинът на живот на принцесата, свикнала с помпозността и лекомислието на парижкия двор, не подхожда на строгия и религиозен тоскански двор, чиято хазна е изтощена от разходите по войната с Кастро дотолкова, че Великият херцог Фердинандо след края на конфликта не успява редовно да плаща на ангажираните войници.[6]
Маргарита Луиза и Козимо се поздравяват с безразличие и според София Хановерска те спят заедно веднъж седмично. Ситуацията се влошава, когато Маргарита Луиза, след като иска бижутата на Короната на Тоскана за лична употреба, получава отказ от Козимо по обвинение в алчност. Безразличието ѝ след този инцидент се превръща в омраза, усложнена от любовта ѝ към Карл Лотарингски, с когото е принудена да се раздели в Марсилия. Омразаа ѝ към съпруга ѝ обаче не ѝ попречва да му роди три деца: Фердинандо през 1663 г., Анна Мария Луиза през 1667 г. и Джан Гастоне през 1671 г. Пръскането ѝ на пари я прави нежелана в очите на съпруга ѝ и непопулярна в очите на хората, уморени от разпуснатия ѝ етикет.
Бракът е един от най-малко успешните в цялата династична история на Медичите. Идвайки от парижкия двор – най-богатият, лекомислен, пищен и оживен в цяла Европа, Флоренция, доминирана от мрачната фигура на много религиозната Витория дела Ровере – майката на Козимо, изглежда много по-тъжна, провинциална и фанатична. Мария Луиза има проблеми със съпруга си от самото начало, поради техните практически противоположни характери, до степен че след оплакванията му тя се оттегля в принудително изгнание във Вила ди Поджо а Кайано (1672), където създава малък двор и организира театрални представления, за да се забавлява. Година по-късно Луи XIV от Франция изпраща епископа на Марсилия и маркиза Дю Дефан във Флоренция в неуспешен опит да я помири с Козимо III.
Велика херцогиня на Тоскана[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
През май 1670 г., със смъртта на нейния свекър Фердинандо II, Маргарита Луиза става велика херцогиня на Тоскана. Древната традиция да се допуска майката на великия херцог в Тайния съвет е възобновена след присъединяването на Козимо III. Великата херцогиня, ядосана от изключването си, се сблъска с Великата херцогиня майка Виктория за предимство и поисква влизане в съвета. Козимо III застава на страната на майка си. В началото на 1671 г. битката между Маргарита Луиз и Виктория става толкова разгорещена, че съвременник отбелязва, че „Палацо Пити се е превърнал в обиталище на дявола и от сутринта до полунощ могат да се чуят само обидите и шумът от пререканията“.
През 1675 г. Маргарита Луиза получава раздяла и разрешението да замине за Франция, като се радва на значителна годишна издръжка (80 000 франка) от съпруга си. Според споразуменията тя трябва да живее затворена в манастира на Монмартър, където, отново за сметка на Козимо III, е построен самостоятелен апартамент за нея. Въпреки това, уморена от потисническия контрол на съпруга си и от игуменката на манастира, Маргарита Луиза, в пристъп на гняв, подпалва апартамента си и заплашва игуменката със смърт. След тези сензационни протести ѝ е позволено да живее в луксозен дворец в сърцето на Париж, на сегашния Площад де Вож, и да може да посещава двора на Версай свободно.
Умира в Париж на 17 септември 1721 г. на 76-годишна възраст и е погребана в частното парижко гробище „Пикпюс“. Когато новината за смъртта ѝ достига до Флоренция, в Сан Лоренцо е отслужена литургия в нейна чест.
Калиграфия[редактиране | редактиране на кода]
Както съобщава Гаетано Пиерачини в монументалната си публицистична книга La stirpe de'Medici di Cafaggiolo, Маргарита Луиза се отличава от другите членове на фамилията на Великия херцог, наред с други неща, и с калиграфията си. Нейното писане се характеризира с нервност, голяма бързина и накъсаност, тоест с енергия, която, както пише Пиерачини, показва тясното съответствие между движенията на китката и тези на духа.
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
Маргарита Луиза д'Орлеан и Козимо имат двама сина и една дъщеря:
- Фердинандо де Медичи (* 9 август 1663, Флоренция; † 31 октомври 1713, пак там), от 23 май 1670 г. наследствен велик принц на Тоскана; ∞ 19 януари 1689 във Флоренция за Виоланта Беатрикс Баварска (* 23 януари 1673, Мюнхен; † 29 май 1731, Флоренция) от род Вителсбахи, дъщеря на Фердинанд Мария, курфюрст на Бавария, и съпругата му Хенриета Аделхайд Савойска, както и сестра на дофина на Франция. Бракът е бездетен
- Анна Мария Луиза де Медичи (* 11 август 1667, Флоренция; † 18 февруари 1743, пак там), пфалцграфиня чрез брак и последна представителка на великохерцогския клон на Медичите; ∞ за пфалцграф Йохан Вилхелм, от когото няма деца.
- Джан Гастоне де Медичи (* 24 или 25 май 1671, Флоренция; † 9 юли 1737, пак там), от 1723 до 1737 г. 7-ми велик херцог на Тоскана, последният велик херцог на Велико херцогство Тоскана от фамилията Медичи и последният мъж от младата линия на Медичите; ∞ за Анна Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург (* 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, принцеса от Саксония-Лауенбург, от която няма деца.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Marco Betti, Celestis Origo. Nuove testimonianze artistiche e documentarie su Marguerite Louise d'Orléans, Pontedera, Bandecchi & Vivaldi 2023
- Margherita Luisa, на sapere.it, De Agostini
- Margherita Luisa d'Orléans granduchessa di Toscana, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Maria Pia Paoli, MARGHERITA LUISA d’Orléans, granduchessa di Toscana, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Както съобщава английският историк Харолд Актън, кардинал Мазарини смята брака на Маргарита Луиза за полезно средство за спечелване на подкрепата на Медичите и тосканските кардинали, за да получи папската тиара.
- ↑ Acton p. 62..
- ↑ Acton p. 73..
- ↑ Acton p. 70..
- ↑ Acton p. 71., с. Acton.
- ↑ Hale p. 180.. Acton p. 86..
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita Luisa d'Orléans в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
