Мигел де Унамуно
| Мигел де Унамуно | |
| (Miguel de Unamuno y Jugo) | |
| испански философ | |
 |
|
| Роден: | 29 септември 1864 г. |
| Билбао, Испания | |
| Починал: | 31 декември 1936 г. (на 72 г.) |
| Саламанка, Испания | |
Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) (1864-1936) е известен испански философ и писател. Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.
Съдържание |
Философски възгледи [редактиране]
Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи — Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.
Съчинения [редактиране]
Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Животът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал, У. Джеймс.
Издания [редактиране]
- Мигел де Унамуно. Мъченик. С., Профиздат, 1985.
- Мигел де Унамуно. Детството на Дон Кихот и други есета. С., 2002.
- Мигел де Унамуно. Любов и педагогика. С., Панорама, 2011.
Външни препратки [редактиране]
- Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
