Николай Добролюбов
| Николай Добролюбов Добролюбов, Николай Александрович | |
| руски философ и революционер | |
 | |
| Роден | Никола́й Алекса́ндрович Добролю́бов
5 февруари 1836 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1861 г. (на 25 г.)
|
| Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
| Литература | |
| Псевдоним | -бов, Н. Лайбов |
| Период | 1854 – 1861 г. |
| Жанрове | литературна критика, журналистика, поезия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Николай Добролюбов в Общомедия | |
Никола́й Алекса́ндрович Добролю́бов е руски поет, литературен критик, журналист и изтъкната личност по време на Руското революционно движение. Той е литературен герой на Карл Маркс и Ленин.[1][неблагонадежден източник]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Добролюбов е роден в Нижни Новгород, а неговият баща е беден свещеник. Учи в начално училище за духовници, а от 1848 до 1853 г. – в семинария. Учителите му в семинарията го смятат за вундеркинд, а вкъщи прекарва по-голямата част от времето си в библиотеката на баща си, където чете книги за наука и изкуство. На тринадесетгодишна възраст пише поезия и превежда стихове от римски поети като Хораций.[2] През 1853 г. заминава за Санкт Петербург и постъпва в историко-филологическия факултет на Главния педагогически институт[3]. След смъртта на двамата си родители през 1854 г. поема отговорността за братята и сестрите си. Работи като възпитател и преводач, за да издържа семейството и да продължи обучението си. Голямото натоварване и стресът, свързани с длъжността му, оказват отрицателно въздействие върху здравето му.[4]
През годините на следването си той организира нелегална демократична група, издава ръкописен вестник и оглавява борбата на студентите срещу реакционната университетска администрация. Стихотворенията му „[По повод] на 50-ия рожден ден на Н. И. Греч“ и „Ода за смъртта на Николай I“, които се разпространяват и извън университета, показват враждебното му отношение към автокрацията.[4][5]
През 1856 г. се запознава с влиятелния критик Николай Чернишевски и с издателя Николай Некрасов. Скоро започва да публикува свои произведения в популярното списание на Некрасов „Современник“. През 1857 г., след като завършва университета, той постъпва на работа там като ръководител на отдела по критика. През следващите четири години издава няколко тома с важни критически съчинения. Една от най-известните му творби е есето „Какво е обломовщина?“, основано на анализа му на романа „Обломов“ на Иван Гончаров.[4][5][6]
През май 1860 г., по настояване на приятели, заминава за чужбина, за да лекува туберкулозата си, изострена от преумора. Живял е в Германия, Швейцария, Франция и повече от шест месеца в Италия, където в онзи момент кипи националноосвободителното движение, водено от Джузепе Гарибалди. Ситуацията в Италия му дава материал за поредица от статии.[4]
Завръща се в Русия през юли 1861 г. Умира през ноември 1861 г., на двадесет и пет годишна възраст, от остра туберкулоза. Погребан е до литературния критик Висарион Белински на Волковото гробище в Санкт Петербург.[5]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
В статиите си „Какво е обломовщина?“, „Тъмно царство“ (и двете от 1859), „Кога ще настъпи днешният ден?“, „Лъч светлина в тъмното царство“ (и двете от 1860), „Забравени хора“ (1861) и др. Добролюбов разработва т.нар. „реална критика“, като си поставя задача да осмисли отразената жизнена правда в творбите на големите писатели. За него е важно не това, което писателят е искал да каже със своето произведени, а това, което е казал. При анализа на произведенията на Н. В. Гогол, И. А. Гончаров, А. Н. Островски, И. С. Тургенев, Ф. М. Достоевски Добролюбов преследва извънлитературни, социално-разобличителни цели, което превръща неговата литературна критика в публицистика. Подобно на дейците на френското Просвещение той вярва в изначално добрата природа на човека, критикува самодържавието и крепостничеството в Русия и е убеден във възможността за селска революция. Според него висше щастие за човека трябва да е стремежът към общото благо.[3]
Преводи на български[редактиране | редактиране на кода]
- Н. Добролюбов, „Избрани произведения“, Наука и изкуство, София 1952, 503 стр.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Soviet Calendar 1917 – 1947: CCCP production
- ↑ The Encyclopedia Americana, Vol 9, The Encyclopedia Americana Corporation, NY, 1918.
- ↑ а б ДОБРОЛЮБОВ • // Большая российская энциклопедия – электронная версия. Архивиран от оригинала на 2022-10-04. Посетен на 4 октомври 2022. (на руски)
- ↑ а б в г Russian Literature, Peter Kropotkin, McClure Phillips, NY, 1905.
- ↑ а б в The Great Soviet Encyclopedia, 3rd Edition (1970 – 1979). © 2010 The Gale Group, Inc.
- ↑ Anthology of Russian Literature, Part 2, Leo Weiner, G.P. Putnam's Sons, NY, 1903.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворение на Добролюбов – Death's Jest
- Мемориален музей на Добролюбов
- Произведения на Добролюбов в
Моята библиотека
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolay Dobrolyubov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |