Ник Кириос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ник Кириос
Nick Kyrgios
Информация
Държава Австралия
Роден
27 април 1995 г.  (на 29 г.)
Височина / Тегло193 cm
Кариера
Професионална2013
Пари от наградни фондове12 486 696 щ.д.[1]
Сингъл
Победи-загуби184–109
Титли от ATP7
Най-висока позиция13 (24 октомври 2016)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
2015
Ролан Гарос3-ти кръг
2015, 2016
УимбълдънФинал
2022
ОП на САЩ1/4 финал
2022
Двойки
Победи-загуби55–52
Титли от ATP4
Най-висока позиция11 (7 ноември 2022)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
2022
Ролан Гарос3-ти кръг
2017
ОП на САЩ3-ти кръг
2016, 2022
Отборно
Купа ДейвисАвстралия
Хопман КъпШампион
2016
Информацията е актуална към 18 декември 2023
Ник Кириос в Общомедия

Ник Кириос (на английски: Nick Kyrgios) е австралийски тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ник Кириос е роден на 27 април 1995 г. в Канбера, Австралия. Баща му Джордж е от гръцки произход,[2][3][4] майка му Норлайла („Нил“) е малайка.[5][6][3] Баща му е бояджия на свободна практика, а майка му е компютърен инженер.[7] Майка му е родена в Малайзия и е член на кралското семейство Селангор, но тя изоставя титлата си на принцеса, и на двадесет години се премества да живее в Австралия.[5][8] По-голямата му сестра Халима работи в танцов и музикален театър, като треньор в Хонконг.[9][10] Брат му Христос е фитнес инструктор.[11]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Младежка кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ник Киргис играе първия си мач при юношите през 2008 г. на 13-годишна възраст на турнир от 4 клас в Австралия. Той печели първата си титла от турнира за младежи на ITF във Фиджи през юни 2010 г., на 15 години.[12] Започна да се състезава редовно в турнира за юноши през 2011 г., като прави своя дебют в Големия шлем за юноши на Австралия Оупън през 2011 г. През 2012 г. печели две титли от Големия шлем за юноши на двойки и се изкачва до номер три в света за юноши.

През 2013 г. той достига номер 1 в ранглистата за юноши, като побеждава Уейн Монтгомъри на финала на Траралгон Интернешънъл.[13] Седмица по-късно участва в Откритото първенство на Австралия за юноши, под номер 3 и стига до финал срещу сънародника си Танаси Кокинакис. След като спасява два сетбола в първия сет, Кириос печели първата си и единствена титла от Големия шлем за юноши.[14] Той печели Уимбълдън на двойки за юноши с Кокинакис.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ник Кириос достига най-високото си класиране на сингъл в ATP, като световен номер 13 на 24 октомври 2016 г.[15] Той печели седем титли на сингъл от ATP Тур, включително Вашингтон Оупън през 2019 и 2022 г., и достига единадесет финала, като най-забележителните са финала на Уимбълдън през 2022 г. и финала на Мастърс 1000 в Синсинати през 2017 г. На двойки Кириос има най-високо класиране, като световен номер 11, постигнато на 7 ноември 2022 г., печели титла на двойки на Откритото първенство на Австралия през 2022 г. и достига до полуфинал на Маями Оупън, като и двата пъти си партнира с Танаси Кокинакис. Той достига три четвъртфинала на сингъл (на Уимбълдън през 2014 г., като отстранява тогавашния номер 1 в света Рафаел Надал по пътя, Откритото първенство на Австралия през 2015 г. и Откритото първенство на САЩ през 2022 г., като отстранява тогавашния номер 1 в света Даниил Медведев по пътя).

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Финали от Голям шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
2022 Уимбълдън Новак Джокович 6–4, 3–6, 4–6, 6–7(3–7)

Финали на турнири от сериите Мастърс (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2017 Синсинати Оупън Григор Димитров 3–6, 5–7

ATP финали (7 титли; 11 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 2015 Ещорил Оупън 250 серии Клей Ришар Гаске 3–6, 2–6
Победа 1–1 2016 Оупън 13 250 серии Твърда (з) Марин Чилич 6–2, 7–6(7–3)
Победа 2–1 2016 Атланта Оупън 250 серии Твърда Джон Иснър 7–6(7–3), 7–6(7–4)
Победа 3–1 2016 Япония Оупън 500 серии Твърда Давид Гофен 4–6, 6–3, 7–5
Загуба 3–2 2017 Синсинати Оупън Мастърс 1000 Твърда Григор Димитров 3–6, 5–7
Загуба 3–3 2017 Чайна Оупън 500 серии Твърда Рафаел Надал 2–6, 1–6
Победа 4–3 2018 Бризбън Интернешънъл 250 серии Твърда Райън Харисън 6–4, 6–2
Победа 5–3 2019 Мексико Оупън 500 серии Твърда Александър Зверев 6–3, 6–4
Победа 6–3 2019 Вашингтон Оупън (1) 500 серии Твърда Даниил Медведев 7–6(8–6), 7–6(7–4)
Загуба 6–4 2022 Уимбълдън Голям шлем Трева Новак Джокович 6–4, 3–6, 4–6, 6–7(3–7)
Победа 7–4 2022 Вашингтон Оупън (2) 500 серии Твърда Йошихито Нишиока 6–4, 6–3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ATP Prize Money Leaders
  2. ↑ Futterman, Matthew. Nick Kyrgios Is Coming for Tennis // The New York Times. 15 January 2023. His father, a house painter from Greece, would hit a bucket of balls with him after work.
  3. ↑ а б Harvey, Adam. Australian tennis hopeful Nick Kyrgios might be 'the one' but first he needs to play Rafael Nadal // ABC, 2 July 2014. Посетен на 2 July 2014.
  4. ↑ Langmaid, Aaron. Nick Kyrgios' parents saw his rise coming after years of doing it tough // Fox Sports Australia, 6 January 2022. Посетен на 10 March 2022.
  5. ↑ а б Tam, Michelle. Tennis pro very close to relatives in Shah Alam, says mum // The Star. 6 July 2014.
  6. ↑ Schlink, Leo. Rod Laver says Nick Kyrgios can put pressure on Rafael Nadal at Wimbledon tonight // 1 July 2014. Посетен на 2 July 2014. Kyrgios' manager John Morris: "Then you've got the mass audience he can potentially reach in Malaysia with his Mum (Norlaila) being Malay and the entire Asian community."
  7. ↑ Magnay, Jacquelin. Nick Kyrgios now feels the Grand Slam pressure // The Australian. 27 June 2014. Посетен на 2 July 2014.
  8. ↑ Dutton, Chris. Nick Kyrgios and royal mum, Nill, can claim tennis crown at Malaysian Open // The Sydney Morning Herald. 19 September 2014. Посетен на 20 September 2014.
  9. ↑ Who is Nick Kyrgios’ sister? Know all about Halimah Kyrgios, FirstSportz, 11 July 2022
  10. ↑ Nick Kyrgios | Tennis // ATP Tour, Inc. Посетен на 10 February 2021.
  11. ↑ xkyrgios on Instagram, Instagram, 23 May 2023
  12. ↑ Fanning, Kyrgios win // Fiji Sun. Посетен на 11 March 2013.
  13. ↑ Nick Kyrgios is the favourite for the boys' championship // The Australian, 21 January 2013. Посетен на 21 January 2013.
  14. ↑ Nick Kyrgios wins Australian Open boys' singles title // Herald Sun, 26 January 2013. Посетен на 26 January 2013.
  15. ↑ Nick Kyrgios – Rankings History // Посетен на 2021-02-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ник_Кириос&oldid=12139793“.