Трявна (община)
| Трявна (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Габрово |
| Площ | 254.909 km² |
| Население | 11 834 души |
| Адм. център | Трявна |
| Брой селища | 106 |
| Сайт | www.tryavna.bg |
| Управление | |
| Кмет | Денчо Минев (ГЕРБ; 2023) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
Община Трявна се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в югоизточната част на област Габрово. С площта си от 254,909 km2 е най-малката от 4-те общините на областта, което съставлява 12,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Габрово;
- на север – община Дряново;
- на изток – община Велико Търново, област Велико Търново;
- на юг – община Мъглиж и община Казанлък, област Стара Загора.
Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.
Около 2/3 от територията на общината се заема от северните разклонения на Средна Стара планина. На запад и югозапад от долината на Дряновска река се простират североизточните разклонения на Шипченска планина с максимална височина връх Бедек (1498 m), издигащ се на границата с община Габрово и община Казанлък. Районът на изток и североизток от долината на Дряновска река се заема от северозападните разклонения на Тревненска планина с връх Марков Ток (1255 m), разположен югозападно от село Кръстец.
Останалата около 1/3 от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. Тази част на общината се заема от Габровските възвишения. Тук максималната височина в пределите на общината е връх Стражарска китка (726 m) разположен на североизток от с. Стражата.
В най-северната част на община Трявна, в коритото на Дряновска река, северно от село Войниците се намира най-ниската ѝ точка – 350 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Основна водна артерия на община Трявна е Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра), която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север в дълбока и залесена долина. Реката извира от югозападното подножие на връх Каменарката в Тревненска планина и се насочва на северозапад. Минава през град Плачковци и общинския център град Трявна, след което северно от село Войниците напуска пределите на общината. Между двата града реката образува малко долинно разширение.
Югоизточните части на общината се отводняват от най-горното течение на река Белица. Тя води началото си югозападно от връх Върбанов чукар в Тревненска планина и се насочва на север. Протича през селата Станчов хан и Белица, завива на изток и източно от село Драндарите напуска пределите на общината.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 11 754 | 100,00 |
| Българи | 11 076 | 94,23 |
| Турци | 60 | 0,51 |
| Цигани | 59 | 0,50 |
| Други | 42 | 0,36 |
| Не се самоопределят | 76 | 0,65 |
| Не отговорили | 441 | 3,75 |
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 106 населени места с 9180 жители[2]според преброяването от 7 септември 2021 г. От жителите на общината 8732 души[2] са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 448[2] – в селата.
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Азманите | 5 | - | в з-щето на с. Бангейци | Малки Станчовци | 11 | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Армянковци | 3 | - | в з-щето на с. Белица | Малчовци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Бангейци | 27 | 12,783 | Маневци | 6 | - | в з-щето на с. Белица | |
| Бахреци | 3 | - | в з-щето на с. Станчов хан | Маруцековци | 4 | - | в з-щето на с. Енчовци |
| Белица | 25 | 21,326 | Уруците, Оруци | Матешовци | - | - | в з-щето на с. Бангейци |
| Бижовци | 11 | 14,139 | Милевци | 6 | - | Мильовци, в з-щето на с. Престой | |
| Брежниците | 4 | - | в з-щето на с. Радевци | Миховци | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Бърдарите | - | - | в з-щето на с. Енчовци | Могилите | - | - | Бумалча, в з-щето на с. Престой |
| Бърдени | 13 | - | Бърдените, в з-щето на с. Черновръх | Мръзеци | 6 | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Веленци | 3 | - | в з-щето на с. Бангейци | Недялковци | - | - | в з-щето на с. Бижовци |
| Велково | - | - | Царето, в з-щето на с. Фъревци | Неновци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Велчовци | 4 | - | в з-щето на с. Станчов хан | Никачковци | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Владовци | 3 | - | в з-щето на с. Черновръх | Николаево | 8 | - | в з-щето на с. Бангейци |
| Власатили | - | - | в з-щето на с. Станчов хан | Ножерите | - | - | в з-щето на гр. Плачковци |
| Войниците | - | - | в з-щето на с. Бижовци | Носеите | 5 | - | в з-щето на с. Енчовци |
| Вълковци | - | - | в з-щето на с. Черновръх | Околиите | 7 | - | в з-щето на с. Бижовци |
| Гайдари | - | - | Олани, в з-щето на с. Станчов хан | Ошаните | - | - | в з-щето на с. Престой |
| Генчовци | 5 | - | Пещерите, в з-щето на гр. Трявна | Павлевци | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Глутниците | 2 | - | в з-щето на с. Белица | Планинци | - | - | Узуни, в з-щето на с. Станчов хан |
| Големи Станчовци | - | - | в з-щето на с. Черновръх | Плачковци | 1336 | 34,669 | |
| Горни Дамяновци | 1 | - | Кара Дамяновци, в з-щето на с. Станчов хан | Побък | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Горни Маренци | - | - | в з-щето на с. Енчовци | Попгергевци | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Горни Радковци | - | - | в з-щето на с. Енчовци | Попрайковци | - | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Горни Цоневци | 1 | - | в з-щето на гр. Плачковци | Престой | 17 | 11,952 | Джуровци |
| Горяни | - | - | Еничери, в з-щето на с. Станчов хан | Пържиграх | - | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Даевци | - | - | в з-щето на с. Черновръх | Радевци | 33 | 22,003 | |
| Димиевци | 4 | - | в з-щето на с. Белица | Радино | 9 | - | Гуглевци, в з-щето на с. Енчовци |
| Добревци | 9 | - | в з-щето на с. Черновръх | Радоевци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Долни Маренци | - | - | в з-щето на с. Енчовци | Раевци | - | - | в з-щето на с. Белица |
| Долни Радковци | - | - | в з-щето на с. Енчовци | Райнушковци | - | - | в з-щето на с. Белица |
| Долни Томчевци | 4 | - | Дълбоки Томчовци, в з-щето на с. Бижовци | Ралевци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Донкино | 7 | - | Чакалите, в з-щето на с. Радевци | Рачовци | - | - | в з-щето на с. Бижовци |
| Дончовци | 10 | - | в з-щето на с. Бангейци | Рашовите | - | - | в з-щето на гр. Трявна |
| Драгневци | 13 | - | в з-щето на с. Радевци | Руевци | 2 | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Драндарите | 2 | - | в з-щето на с. Белица | Свирци | 2 | - | Сейкювци, в з-щето на с. Станчов хан |
| Дървари | - | - | Куртовци, в з-щето на с. Престой | Сечен камък | 4 | - | Табаците, в з-щето на гр. Плачковци |
| Дъскарите | - | - | в з-щето на с. Белица | Скорците | 2 | - | в з-щето на с. Бижовци |
| Енчовци | 19 | 18,688 | Сливово | - | - | Аладжии, в з-щето на с. Станчов хан | |
| Зеленика | 6 | - | Новаковци, в з-щето на с. Бангейци | Стайновци | 2 | - | Спанците, в з-щето на с. Бижовци |
| Иван Димов | - | - | в з-щето на с. Белица | Станчов хан | 10 | 61,394 | |
| Иринеци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан | Стражата | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Йововци | 1 | - | в з-щето на гр. Плачковци | Стръмци | - | - | в з-щето на с. Фъревци |
| Кашенци | 3 | - | в з-щето на с. Бангейци | Тодореците | 4 | - | в з-щето на с. Бижовци |
| Керените | - | - | в з-щето на с. Черновръх | Томчевци | 5 | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Киселковци | 1 | - | в з-щето на с. Енчовци | Трявна | 7396 | 16,122 | |
| Кисийците | 36 | - | в з-щето на с. Черновръх | Урвата | - | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Коевци | - | - | в з-щето на с. Фъревци | Фъревци | 4 | 15,878 | |
| Койчовци | 2 | - | в з-щето на гр. Трявна | Фъртуни | - | - | в з-щето на с. Станчов хан |
| Колю Ганев | - | - | в з-щето на с. Радевци | Христовци | 9 | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Конарското | 4 | - | в з-щето на с. Станчов хан | Чакалите | 8 | - | в з-щето на с. Черновръх |
| Креслювци | - | - | в з-щето на с. Станчов хан | Черновръх | 48 | 25,955 | Поповци |
| Кръстеняците | - | - | в з-щето на с. Бижовци | Ябълковци | - | - | Свинарите, в з-щето на с. Престой |
| Кръстец | 3 | - | в з-щето на с. Станчов хан | Явор | 2 | - | Милиджии, в з-щето на с. Престой |
| ОБЩО | 9180 | 254,909 | 95 населени места са без землища |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- през 1882 г. – заличени са к. Острювци и к. Срабье поради изселване без административен акт;
- през 1887 г. – заличени са к. Станчичак и са присъединени като квартал на к. Долни Томчевци без административен акт;
- след 1887 г. – заличени са к. Галуните (Галуни) и са присъединени като квартал на к. Бахреци без административен акт;
- – заличени са к. Гърците и са присъединени като квартал на к. Късовци без административен акт;
- през 1923 г. – преименувани са к. Дупините на к. Николаево без административен акт;
- МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува к. Дълбоки Томчовци (Томчовци, Томчевци) на к. Долни Томчевци;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува к. КараДамяновци (Дамяновци) на к. Горни Дамяновци;
- МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Илийковци (Илиювци, Илиевци) и к. Хаджиите (Хаджии) поради изселване след 1926 г.;
- МЗ № 3108/обн. 23.11.1940 г. – обединява к. Конарското (от бивша община Плачковоци) и к. Конарското (от бивша община Трявна) в едно населено място – к. Конарското;
- МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Костовци и к. Стоевци и ги присъединява като квартал на к. Бахреци;
- Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Царето на к. Велково;
- – преименува м. Олани на м. Гайдари;
- – преименува к. Енечери на к. Горяни;
- – преименува к. Чакалите на к. Донкино;
- – преименува к. Куртовци на к. Дървари;
- – преименува к. Гаджулите на к. Малинка;
- – преименува к. Околиите на к. Минково;
- – преименува к. Бумалча на к. Могилите;
- – преименува к. Узуни (Узуните) на к. Планинци;
- – преименува к. Джуровци на к. Престой;
- – преименува к. Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) на к. Радино;
- – преименува к. Табаците на к. Сечен камък;
- – преименува к. Аладжии на к. Сливово;
- – преименува к. Сърбогъзи на к. Шипково;
- – преименува к. Свинарите на к. Ябълковци;
- – преименува к. Милиджии на к. Явор;
- през 1956 г. – осъвременено е името на к. Мильовци на к. Милевци без административен акт;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Спанците (Спанци) и ги присъединява като квартал на к. Радоевци;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Генчовци на к. Пещерите;
- – преименува к. Стоевци на к. Райнеж;
- – преименува к. Поповци за к. Черновръх;
- Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува к. Новаковци на к. Зеленика;
- – преименува к. Стойчовци на к. Томчевци;
- Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава колиби Енчовци, Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), Нейковци, Плачковци, Радевци и Райнеж за села;
- Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава к. Божковци за с. Божковци;
- – заличава к. Ганев хан (Ганюв хан) и ги присъединява като квартал на с. Божковци;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Гара Кръстец за с. Кръстец;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава к. Малинка и к. Шипково поради изселване;
- Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава к. Костовци (повторно) и к. Стоевци (повторно) и ги присъединява като квартали на к. Бахреци;
- – заличава к. Томчевци поради изселване;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на к. Бърдените на к. Бърдени;
- – осъвременява името на к. Михилчетата на к. Михалчетата;
- Указ 502/обн. 11.07.1967 г. – преименува к. Уруците (Оруци) на к. Белица;
- Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Боевци (Боювци) и го присъединява като квартал на с. Плачковци;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Плачковци за гр. Плачковци;
- Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава к. Бъчеварите (Бачувари), к. Долни Цоневци, к. Ковачевци, с. Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), к. Минково, с. Нейковци, к. Пунговци (Пунчовци) и с. Райнеж и ги присъединява като квартали на гр. Плачковци;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Божковци, к. Димиев хан (Ханища, Ханищата), к. Раданци, к. Стояновци и к. Хитревци (Хитровци) и ги присъединява като квартали на гр. Трявна;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Бангейци, Престой и Черновръх за села;
- Указ № 8/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на к. Пещерите на к. Генчовци;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
История[редактиране | редактиране на кода]
Град Трявна е формиран като селищен център на района още през XVIII век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на XIX век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис и строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.
След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на XX век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на XX век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 1920-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. В началото на 21 век в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През средата на общината, от север на юг, по долината на Дряновска река преминава участък от 32,6 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,7 km:
- участък от 25,6 km от Републикански път III-552 (от km 4,5 до km 30,1);
- участък от 29,1 km от Републикански път III-609 (от km 25,7 до km 54,8).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Трявна Стар сайт: Архив на оригинала от 2012-12-25 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ а б в НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| |||||