Орацио Антинори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орацио Антинори
италиански изследовател
Орацио Антинори 
Роден: 28 октомври 1811
Перуджа, Папска държава
Починал: 26 август 1882  (на 70 години)
Етиопия

Орацио Пиетро Антинори (на италиански Orazio Pietro Antinori) (28 октомври 1811 - 26 август 1882) италиански зоолог, изследовател на Африка.

Ранни години 1811-1849[редактиране | edit source]

Роден в Перуджа и се обучава и възпитава в бенедектински манастир, а след това изучава естествени науки в университетите в Перуджа и Рим. През 1835 окончателно се установява в Рим като се заничава със сортиране на зооложки колекции и изготвяне на илюстрации към тях. Около 1845 се отдава на политическа дейност, свързана с извоюването на националното обединение на Италия, отначало като журналист, а след това, през 1848 постъпва като доброволец в армията. Участва в няколко сражения с неаполитанците и французите и получава капитански чин.

Изследователска дейност 1849-1882[редактиране | edit source]

Пътешествия в Мала Азия и Судан 1849-1861[редактиране | edit source]

През 1849 Антинори се преселва в Атина, а след това в Смирна (Измир), където започва да провежда научни орнитоложки изследвания в близките около Измир райони. През 1854 предприема голямо пътуване в Мала Азия и Сирия. През 1859 се премества в Египет и през 1859-1861, заедно с Карло Пяджа пътешества в Египетски Судан. В края на 1860 и първата половина на 1861 се изкачва по река Бахр ел Газал до езерото Рек и от там тръгва на югозапад между реките Джур (дясна съставяща на Бахр ел Газал) и Тондж. В географско отношение пътешествието на Антинори не донася нови открития, но независимо от това по време на цялото си пътуване той прави компасна снимка на маршрута си, което не го е правил никой преди него в този район, с което допринася за подобряване на картите на Южен Судан.

След завръщането си в Италия предава на музея в Торино ценни орнитоложки колекции, съставя им каталог, който е издаден в Милано през 1864, а през 1867 става един от учредителите на Италианското географско дружество. През 1869, заедно с други италиански представители присъства при откриването на Суецкия канал, а след това предприема ново пътешествие в Африка.

Експедиция в Етиопия 1870-1871[редактиране | edit source]

През 1870-1871 заедно с Одоардо Бекари изследва залива Асаб (12°55′ с. ш. 42°50′ и. д. / 12.916667° с. ш. 42.833333° и. д.) и о-вите Дахлак (15°40′ с. ш. 40°10′ и. д. / 15.666667° с. ш. 40.166667° и. д., 1000 км2) в югозападната част на Червено море и северната част на Етиопската планинска земя. Експедицията отново събира голямо количество зооложки колекции, които са предадени на музея и зоологическата градина във Флоренция. След завръщането си от Етиопия е избран за секретар на Италианското географско дружество.

През 1875 предприема няколкомесечно пътешествие в Тунис.

Последна експедиция 1876-1882[редактиране | edit source]

През 1876 Антинори потегля от Неапол начело на голяма италианска експедиция в Етиопия, организирана и спонсорирана от Италианското географско дружество. Близо до град Анкобер в местността Лет Марефия в Централна Етиопия с разрешението на бъдещия император на страната основава база за своите изследвания на областта Шоа, които заедно с дипломатическите си задължения провежда до смъртта си през 1882.

Източници[редактиране | edit source]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 171, 229, 366. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Антинори, Орацио“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.