ПЕН-клуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПЕН-клуб
Pen international.svg
Информация
Тип нестопанска организация
Мото "Поети, есеисти и романисти"
Основана 1921 г.
Цел/фокус за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света
Седалище Лондон
Регион
на действие
интернационален, в над 100 страни по света
президент Джон Ралстън Сол
Сайт http://www.pen-international.org/,
http://www.penbulgaria.com/

ПЕН-клуб е международна неправителствена организация, която обединява професионалните писатели и журналисти, работещи в различни литературни жанрове.

Основаване и цели[редактиране | edit source]

ПЕН-клуб (на английски: PEN International) е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света.

Названието на клуба „ПЕН” е абревиатура от английските думи „Poet” (поет), „Essayist” (есеист) и „Novelist” (романист), които образуват думата „PEN” (писалка).

Първият ПЕН-клуб е основан през 1921 г. в Лондон от Катрин Ейми Доусън Скот, с Джон Голсуърти като неин пръв председател. Първите членове включени Джоузеф Конрад, Елизабет Крейг, Джордж Бърнард Шоу, и Хърбърт Уелс. Днес организацията ПЕН-клуб има автономни центрове в над 100 страни.

Други цели на организацията са:

  • да се подчертае ролята на литературата в развитието на взаимното разбирателство и световната култура;
  • да се бори за свободата на изразяване, както и да действа като силен глас от името на репресираните писатели, хвърлени в затвора и понякога убивани заради техните възгледи.

Организацията ПЕН-клуб е най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация. Първоначално организацията обединява "поети, есеисти и романисти", но сега включва писатели от всякакъв вид литература, като журналисти и историци.

Структура на ПЕН-клуб[редактиране | edit source]

Организацията ПЕН-клуб е със седалище в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят, които са отворени за квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата или религия.

Президенти на ПЕН-клуб са били Алберто Моравия, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Марио Варгас Льоса, Хомеро Ариджис и Иржи Груча.

ПЕН-клубът е неправителствена организация в официални консултативни отношения с ЮНЕСКО и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН.

Харта на ПЕН-клуба[редактиране | edit source]

Литературата, независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.

При всякакви обстоятелства, и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките, са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.

Членовете на ПЕН-клуба трябва винаги използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.

ПЕН означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на подтискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.

ПЕН-клубът декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлено лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели ...

Дейности в защита на писателите и мемориали[редактиране | edit source]

Мемориалната горичка в Канбера, Австралия

През 1960 г. е създаден Международен комитет в защита на репресираните писатели, който да ги защитава. Той издава два пъти годишно Доклад с установените нарушения по целия свят. Комитетът координира кампаниите на членове в защита на словото по целия свят.

На 48-я международен конгрес на ПЕН-клуба проведен на 12-18 януари 1986 г. е решено да се обяви 3-ти март като "Световен ден на писателя".

В горичка до езерото Бърли Грифин в Канбера, Австралия, на 17 ноември 1997 г. е открит ПЕН-мемориал с посвещението – „Духът умира при всички нас, които мълчим пред лицето на тиранията.”.

Пред Британската библиотека в Лондон на 13 декември 2011 г. е поставена чугунената скулптура „Свидетели”, която представлява един празен стол и символизира репресираните и затворени писатели по света.

Български ПЕН-клуб[редактиране | edit source]

Българският ПЕН-клуб (сега П.Е.Н.-център) е създаден през 1926 г. с председател проф. Иван Шишманов. Той обединява около около 40 именити български писатели: Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Тодор Влайков, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Йордан Стубел и др.

Председатели на Българския ПЕН-клуб стават още: проф.Александър Балабанов, Дора Габе, проф. Богдан Филов, Анна Каменова, Леда Милева, Лиляна Стефанова, Богомил Нонев, Невена Стефанова, Георги Константинов, Бойко Ламбовски.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „PEN International“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]