Радово (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.
| Радово Радово | |
| — село — | |
  Радово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 916 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Радово в Общомедия | |
Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Радово е разположено в Долен Демир Хисар, в Любен планина, в североизточната част на община Демир Хисар, над река Жаба. Землището на Радово е 4,9 km2, от които горите заемат площ от 175 ha, пасищата са 174 ha, а обработваемите семи 122 ha.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Радово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1856 година.[1][2] Според Васил Кънчов в 90-те години Радово има 27 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радево има 250 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радово има 216 българи екзархисти.[6]
През 1961 година Радово има 179 жители, които през 1994 година намаляват на 28,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 13 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 13 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радово
Алексо Наумов (1867 – ?), български революционер от ВМОРО- Алексо Стефанов (1869 – 1935), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
- Йован Силянов (1873 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[9]
- Наумче Стойков Велев, български революционер от ВМОРО[10]
- Христо Илиов (1878 – ?), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Радово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
- ↑ Радово на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
