Сопотница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сопотница.
| Сопотница Сопотница | |
| — село — | |
 | |
 Панорама на Сопотница | |
  Сопотница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Площ | 48 013 km² |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 929 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Официален сайт | www.sopotnica.gov.mk |
| Сопотница в Общомедия | |
Сопотница (на македонска литературна норма: Сопотница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 670 m надморска височина в областта Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на левия бряг на река Църна, на 10 km от град Демир Хисар и на два километра от пътя Демир Хисар – Кичево. Разположено е между ридовете Голема глава и Кула. Селската река извира в местността Извор и се нарича Извория. Землището на селото е 17,6 km2, от които горите са 850 ha, обработваемата земя 492 ha, а пасищата 289 ha. Селото е свързано с железопътна линия с Прилеп, която вече не функционира.[1]
В селото работи фабриката за сачми „Железник“. Край селото се намира и рудникът „Демир Хисар“.[1]
Гробищната църква в селото „Свети Никола“ е от 1874 година,[2] а край Сопотница е манастирът „Свети Атанасий“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[3]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Сопотниче с 55 джизие ханета (домакинства).[4]
В XIX век Сопотница е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Сопотница има 80 християнски къщи с два-три чифлика. Разположено е на хубаво място с малка рекичка през селото и добра земя.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сопотница има 560 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сопотница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 122 къщи.[7]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Сопотница има 80 български къщи.[8]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато на три пъти от турски аскер и башибозук. На 11 август 1903 година са опожарени 70 от 81 къщи и са убити Георги Симонот и Стоян Дамев, на 17 август е убита Петре Янкулов, а на 26 септември и Петре Кузманов. Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[9] След въстанието Сопотница получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[10]
Слѣдъ 5 дни на 11 августъ... изгориха и 70 кѫщи отъ нашето село. А това стана слѣдъ сражението при Доленичката кория. Едно отдѣление дебрани , придружени отъ башибозукъ, нападна кѫщитѣ ни, ограби ги и ги изгори. Здрави останаха 11 християнски и 12-тѣ турски къщи. Сега селянитѣ съ прибрани въ колиби, които си построиха отъ рѫженица. Прѣзъ цѣлото врѣме на възстанието убиха се отъ башибозука само 4-ма души отъ Сопотница.[10]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопотница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Сопотница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В 1949 година с доброволна работа на селяните е изграден културен дом. В 1956 година селото се сдобива с електричество, в 1969 година е изграден водопровод, в 1975 година е асфалтирана главната улица, а в 1980-те години в селото са изградени няколко блока.[1]
В 1961 година Сопотница има 956 жители, в 1991 – 989,[13] а според преброяването от 2002 година селото има 929 жители, от тях 926 македонци и 3 сърби.[14]
| Националност | Всичко |
| македонци | 926 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година Сопотница е център на самостоятелна община.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
|
| |
Мъжко хоро в Сопотница
|
Жени в носии от Сопотница
|
- Родени в Сопотница
Андре Стефанов (1870 – след 1943), български революционер- Веле Мицев Абединов, български революционер от ВМОРО[15]
- Веле Саторов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО
- Диме Николов Кочов, български революционер от ВМОРО[16]
- Златан Стойков Мреношки, български революционер от ВМОРО[17]
- Йован, син на Пейо, байрактар в хайдушката чета на войводата Никле от Буково, заловен от властите, осъден на 7 години каторга в галерите.[18]
- Йонче Петров Мандов, български революционер от ВМОРО[17]
- Кръсте Петров Пърцойков, български революционер от ВМОРО[19]
- Марко Христов (1879 – 1942), български революционер от ВМОРО
- Мице Найдов Пейков, български революционер от ВМОРО[19]
- Никола Тренчев Попов, български революционер от ВМОРО[19]
Радован Цветковски (1931 – 2022), северномакедонски писател- Тодор Трайчев Бурянов, български революционер от ВМОРО.[15]
- Христо Петров Пейков, български революционер от ВМОРО[19]
- Христо Стефанов (1844 – 1937), български духовник
- Починали в Сопотница
- Поп Кузман Попдимитров (? – 1906), деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Сопотница // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
- ↑ Сопотница на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на XVII в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 69, 73.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| ||||||||||||||
