Ръжаничино
| Ръжаничино Р’жаничино | |
| — село — | |
 Църквата „Света Троица“ | |
  Ръжаничино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 265 m |
| Население | 855 души (2002) |
| Пощенски код | 1043 |
| МПС код | SK |
| Ръжаничино в Общомедия | |
Ръжаничино (на македонска литературна норма: Р’жаничино) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 15 километра югоизточно от столицата Скопие в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия от лявата страна на магистралата Скопие - Велес.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Ръжаничано е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ръженичено живеят 110 българи-християни.[1]
В началото на XX век цялото село е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръжаничино има 120 българи патриаршисти сърбомани.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ржаничани е създадена колония, заселена главно със сърби.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ърженичани (Arženičani) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 855 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 628 |
| албанци | 32 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 45 |
| бошняци | 137 |
| други | 13 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ръжаничино
Стоян Стаменков, български опълченец, ІІI опълченска дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
| |||||||||||
