Салватор Роза
| Салватор Роза Salvator Rosa | |
| неаполитански художник | |
 Автопортрет на Салватор Роза | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Неапол, Италия |
| Стил | Барок |
| Аниело Фалконе | |
| Салватор Роза в Общомедия | |
Салватор Роза (на италиански: Salvator Rosa), (Неапол, 22 юли 1615 – Рим, 15 март 1673) е италиански художник, гравьор и поет от епохата Барок. Роден в Неапол, активен както в родния си град, така и в Рим и Флоренция.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
В Неапол[редактиране | редактиране на кода]
Салватор Роза е роден през 1615 г. в Аренела, село близо до Неапол (по-късно включено в града), в семейството на Джулия Грека Роза и геодезиста Вито Антонио де Роса. Роса бива изпратен да учи в метоха на отците Комаски, с цел да стане адвокат, или свещеник. Въпреки това, младият Салватор в този период започва да проявява своите художествени наклонности и отива да учи рисуване при чичо си по майчина линия Паоло Греко. След завършване на чиракуването при Греко, Салватор Роза продължава обучението си при Аниело Фалконе и Хосе де Рибера, където заедно с приятелят си Мико Спадаро рисуват главно битки, пейзажи и жанрови сцени.
Точно по времето, в което Салватор Роза посещава ателието на Аниело Фалконе, произведенията на младия художник биват забелязани от Джовани Ланфранко, който му предлага да се премести в Рим. В папския град Салватор Роза се присъединява към школата на Бамбочианти, където под влиянието Питер ван Лаер рисува картината „Пейзаж с бандити“. По-късно обаче художникът отрича жанра, осъждайки го в презрителна сатира.
След кратък престой в Рим, художникът се връща отново в Неапол, където рисува картини с пейзажи и весели, романтични сцени, които продава на ниски цени. Дълго време остава в сянката на известните по това време неаполитански художници Батистело Карачоло, Белизарио Коренцио и Хосе де Рибера.
В Рим[редактиране | редактиране на кода]
През 1638 г. Салватор Роза се установява за постоянно в Рим, под протекцията на влиятелния кардинал Франческо Мария Бранкачо, приятел на Барберини и любител на изкуството и театъра.
Бранкачо е назначен за епископ на Витербо, и поръчва на художника да нарисува картината „Тома неверни“ за църквата „Сан Томазо“ в град Витербо, която е първото му произведение с библейска тематика.
В Рим сред грандиозна, но безмилостна среда, Салватор Роза успява да се запознае с картини на Рибера и Караваджо. Благодарение влиянието на Клод Лорен, Никола Пусен и Пиетро Теста, художникът променя своя стил към по-класически.
Освен уменията си на художник, Роза притежава широк спектър от интереси, които включват писане и театър. По време на актьорската си кариера, той често прави опити в сатирата, като не пропуска да се подиграе с гения в Барока Джовани Лоренцо Бернини.
Именно заради разногласията възникнали с брилянтния бароков герой на Рим, а също така воден от неуспеха да се присъедини към Академията на Сан Лука, Салватор Роза през 1640 г. решава да се премести във Флоренция.
Салватор Роза свързва името си и с вид рамка за картина изработена от меко дърво, позлатено с чисто злато и с просто и линейно оформление.
Във Флоренция[редактиране | редактиране на кода]
Във Флоренция Салватор Роза е приет от Джовани Карло Медичи. Същият построява „Театър дела Пергола“, открит през 1657 г. и покровителства Академията на Неуморните, основана от Роза.
В Академията се организират вечери, в които се рецитират сатири и комедии. Благодарение на тази си активност, Роза успява да се запознае с уважавани личности, свързани с флорентинския елит и литературен свят. Сред тях са драматургът Джован Батиста Ричарди и богатият буржоа Карло Герини, който купува няколко творби на художника („Късмет“, „Селва философ“, „Крейт изхвърля парите си в морето“, „Борба с турчин“, „Тицио“).
Роза пише Сатириците в тризнаци, в които се застъпва за картини с литературно-философско вдъхновение.
В града на Медичите Салватор Роза среща Лукреция, жената, която остава до него през целия му живот. Художникът рисува своята спътница в живота изобразена като поетеса („Лукреция като поетеса“).
Във Флоренция Роза създава картини с вмъкнат езотеричен и магнетичен тон, съчетавайки влиянието от детството в Неапол, където вкусът към мрачното и магическото е силно вкоренено.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
През 1650 г. Роза отново се връща в Рим, където, имайки предвид флорентинския опит, решава да остане свободен от връзки и придворна зависимост, стигайки дотам, че отказва поканите отправени му от императора на Австрия и краля на Франция. По този начин той е принуден да се посвети на създаването и продажбата на картини изобразяващи битки и пейзажи, теми, които макар и силно презирани от художника имат голямо търсене.
Наясно с потенциала на пряката връзка с обществеността, в папския град Салватор Роза не пропуска да покаже картините си, участвайки в изложбите организирани в Сан Джовани Деколато и в Пантеон. Твърд в намерението си да избяга от ограниченията, които биха могли да повлияят на изкуството му, той не приема нито заявки, нито комисионни, остава независим, определящ сам темата и цената на творбите си.
Салватор Роза умира в Рим на 15 март 1673 г. и е погребан в гробницата построена от сина му Аугусто, в базилика „Санта Мария дегли Анджели“.
През 1939 г. италианският филмов режисьор Алесандро Блазети създава филма „Едно приключение на Салватор Роза“.
Легенда гласи, че останките на художника са откраднати и транспортирани до Сант'Анджело, където са положени заедно с останките на Доменико Фонтана.
Картини на Салватор Роса[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- A.A.V.V. (2001), Luca Giordano, 1634-1705, Editrice Electa, Napoli (2001), ISBN 88-435-8579-7
- DELLA RAGIONE Achille (2001), Il secolo d'oro della pittura napoletana, Napoli 1997 - 2001
- RICCI Paolo (1981),Arte ed artisti a Napoli, 1800-1943, Edizioni Banco di Napoli, Napoli 1981 (ISBN 88-7042-189-9)
- Nello e Saverio Ammendola, Ottocento-Novecento, due secoli di pittura a Napoli, con introduzione e intervista di M. Picone Petrusa, Electa Napoli, Napoli 1999.
- Piero Girace, Artisti contemporanei, E.D.A.R.T., Napoli 1970
- Carlo Munari, Domenico Rea, Ciro Ruju, Linea Figurativa Napoletana 1930 - 1980, Edizione Centro Serio Napoli, Napoli 1980
- AA.VV. Fuori dall’ombra. Nuove tendenze nelle arti a Napoli dal ’45 al ’65, catalogo della mostra a Castel S. Elmo. Elio de Rosa Editore, Napoli 1991
- Maria Antonietta Picone (a cura di) Arte a Napoli dal 1920 al 1945, Gli anni difficili, Electa Napoli, Napoli 2000 (ISBN 88-435-8529-0)
- Maria Antonietta Picone, La Pittura Napoletana del '900, Franco di Mauro Editore, Napoli 2005 (ISBN 88-87365-43-1)
- Federica De Rosa, Il sistema delle arti a Napoli durante il ventennio fascista.Stato e territorio, Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Napoli 2012 (ISBN 978-88-97820-04-8)
- Vitaliano Corbi, Quale Avanguardia? L'arte a Napoli nella seconda metà del Novecento, Paparo Edizioni, Napoli 2002, ISBN 88-87111-49-9
- CAUSA,GALASSO,SPINOSA Nicola (a cura di) CIVILTA' DEL SEICENTO A NAPOLI., Catalogo della Mostra. Napoli. 24 ottobre 1984-14 aprile 1985, Electa Napoli 1984
- Nicola Spinosa, Dipinti del XVIII secolo: la scuola napoletana: le collezioni borboniche e postunitarie, Electa 2010
- Giorgio Ottaviani, Pasquale Mattej, della famiglia Mattej di Castelforte (Biografia) e del volume Pasquale Mattej in San Germano.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Salvator Rosa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
