Свети Николай (Търсие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Николай“
Aγίου Νικολάου
Карта Местоположение в Лерин
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоТърсие
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияЛеринска, Преспанска и Еордейска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1864 г.
Статутпаметник на културата

„Свети Николай“ (на гръцки: Aγίου Νικολάου) е възрожденска православна църква в леринското село Търсие (Тривуно), Егейска Македония, Гърция. Храмът е част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия.[1][2][3]

Икона на Свети Наум Охридски в църквата „Свети Николай“ в Търсие

Инициативата за изграждане на храма е на българския учител отец Герасим Калугера от Търсие, който се завръща от Света гора и организира съселяните си за построяване на нов храм.[4][5][1] Църквата е построена от майстори от Бел камен. На плоча е изписана датата 1864-15-7 и името на главния майстор Константин Белкаменски.[1] В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика в западномакедонски стил с дървен покрив, с трем от юг, нартекс и женска църква над него. Забележителен е резбованият и изписан иконостас с 61 икони зографисани от Адамче Найдов от XIX век, резбованият амвон и двата резбовани владишки трона.[6] Дясната страна на иконостаса с иконата на Архангел Махаил е платена от семейство Мангови-Попяневи.[1] В храма има запазени икони отпреди 1800 година.[1] Надписите в храма са славянски и отец Герасим пее в него на църковнославянски. След смъртта си в 1889 година, той е погребан в храма, до проскомидията.[5] В църквата са запазени седем царски икони от XIX век, 54 икони, вградени в дървения иконостас и една от 1801 година, поставена на амвона.[2]

Храмът е имал и красива камбанария, висока 15 m, с издълбани в нея два портрета. Камбанарията е разрушена при управлението на номарха Цакцирас.[1]

Църквата е обявена за защитен паметник в 1994 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Τρίβουνο (Τίρσιε Τύρσια) Φλώρινας // Florina History. Посетен на 1 януари 2016.
  2. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 576. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  3. Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 228. (на гръцки)
  4. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 25.
  5. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 10.
  6. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/7196/107/30-3-1994 - ΦΕΚ 297/Β/21-4-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-15. Посетен на 15 май 2015.