Стоян Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Райнов
български керамик
Роден
Стоян Иванов Райнов
Починал
11 януари 1978 г. (83 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НаградиПочетно звание „Заслужил“
Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Орден „Народна република България“
Червено знаме на труда
Семейство
БащаИван Райнов
Братя/сестриНиколай Райнов
Грамота за връчване на войнишкия кръст IV степен на ордена „За храброст“ на Стоян Райнов от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
Удостоверение на Стоян Райнов за службата му в Македоно-одринското опълчение, 29 юли 1950 г.

Стоян Иванов Райнов е български керамик, заслужил художник от 1955 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1894 година в София в семейството на македонския българин, деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на писателя и изкуствовед Николай Райнов. Между 1910 и 1918 година Стоян Райнов учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са големите художници проф. Стефан Иванов и проф. Антон Митов и един от основоположниците на българската скулптура, проф. Жеко Спиридонов.

В 1912 година при избухването на Балканската война, още ученик Райнов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на X Прилепска дружина.[1]

Следва керамика в Художествената академия в класа на проф. Стефан Димитров, но след като печели стипендия за специализация, заминава за Бехине, Чехия, учи и провежда художествена практика в Дрезденската художествена академия и в Керамичния институт в Хиор до Кобленц.

През 1922 – 24 година Райнов се завръща в България, където преподава в Държавното керамично училище в София. Следва нова специализация, в Държавната консерватория за изкуства и занаяти в Париж при проф. Мано и инж. Бертран. През 1928 година завършва следването си в Академията в София.

През 1931 – 32 година Райнов е технически ръководител на Керамичната фабрика в с. Слатина (днес квартал „Слатина“), като същевременно изпълнява и длъжността директор на Керамичното училище. От 1932 до 1937 е преподавател, а от 1937 до 1961 година – професор по керамика в Художествената академия. Между 1952 и 1960 година заема поста декан на Факултета по приложни изкуства. Негови ученици в Академията са известни керамици като Ана Гребенарова, Здравко Манолов, Цвятко Димчевски, Димо Димов, Руси Карабиберов.

Стоян Райнов работи основно декоративно-съдова керамика. Въвежда многоцветната украса с подглазурна декорация при изработката на трапезни съдове, вази и медальони. Възстановява ажурната техника от занаятчийските работилници от Първото българско царство в Преслав и Патлейна, като я прилага върху изделия от фаянс и червена глина. През 1950-те години инициира и участва във внедряването на художествената керамика в строителството на големи обществени сгради, като сградите на Министерски съвет и ЦУМ.

Райнов участва в общи художествени изложби по приложни изкуства, прави самостоятелни изложби в София през 1928, 1930, 1931, 1935 г. Негови творби са представени в чуждестранни изложби в Брюксел, Прага, Москва, Варшава, Берлин и др.

Носител на множество отличия, сред които „Златен знак на труда и лауреатство за отлични творби“ на Международната изложба в Брюксел през 1930 година, златен медал от Световното изложение в Париж през 1937 година, диплом от Международната изложба в Берлин през 1939 година, ордени „Кирил и Методий“ – I степен през 1954 и 1963 година, „Червено знаме на труда“ през 1964 година, „Народна република България“ – II степен през 1969 и I степен през 1974 година.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Иван Райнов
(1860 – 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Райнов
(1889 – 1954)
 
Стоян Райнов
(1894 – 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богомил Райнов
(1919 – 2007)
 
Боян Райнов
(1921 – 2005)
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592.