Уилямс FW12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of the United Kingdom.svg Уилямс FW12
Картина Nigel Mansell 1988 Canada 2.jpg
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Flag of the United Kingdom.svg Уилямс
Дизайнер Flag of the United Kingdom.svg Патрик Хед
Flag of Argentina.svg Енрике Скалаброни
Шаси Карбонови нишки и медновидна структрура монокок
Двигател 1988 Джъд CV V8 NA
1989 Рено RS1 V10
Трансмисия Уилямс 6-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим Canon Williams Team
Пилоти 5. Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл
5. Flag of the United Kingdom.svg Мартин Брандъл
5. Flag of France.svg Жан-Люис Шлесер
5. Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен
6. Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе
Дебют 1988 Голяма награда на Бразилия
Стартове 29
Победи 1
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 1
Най-бързи обиколки 2

Уилямс FW12 е болид от Формула 1, с която отбора на Уилямс участва през сезон 1988. Подобрена версия на болида наречена FW12C участва в 12 от 16-те състезания от сезон 1989. Това е първия болид от Уилямс с атмосферен двигател от 1983 година.

FW12[редактиране | edit source]

В първоначалната си версия FW12 използва двигатели Джъд CV 3.5 V8, двигател, с който Марч и Лижие също са задвижвани през сезон 1988. Уилямс загубиха турбозадвижваните двигатели на Хонда, след пълната доминация през 1987. Причината за това е хората от японската компания не са доволни от контрола на Уилямс след като отказаха статута на лидер в отбора за Нелсън Пикет през 1986.

По рано през сезон Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе описаха болида като много бавен в права линия. В първото състезание за сезона в Бразилия, въпреки второто място на Менсъл, FW12 развиваше с общо 265 км/ч по 900 метровата права на пистата Жакарепагуа. За съжаление в състезанието Менсъл отпадна с повреда по двигателя, и Патрезе със същата участ. Първите точки дойдоха в Монако където Патрезе финишира 6-ти, а Менсъл бе въвлечен в инцидент с Ферари-то на Микеле Алборето. От ГП на Мексико до ГП на Франция нито двамата не са завършали състезание, най-вече поради проблемите с двигателя Джъд. След това в ГП на Великобритания, отбора реши да махне реактивното окачване, като бе проблематичен за тях най-вече в квалификацията в петък. По време на състезанието Менсъл се добра до второ място, благодарение на доброто пилотиране и дъжда, който осипа Силвърстоун. Британецът трябваше да пропусне надпреварите в Белгия и Италия поради пилешка шарка, и бе заменен от Мартин Брандъл в първото където завърши седми, извън точките и Жан-Люис Шлесер в последното като французина завинаги ще бъде запомнен с карането си в Монца, което въвлече той и Аертон Сена в инцидент което лиши на Макларън победата в състезанието. FW12 бе по конкурентно способен в последните състезания за сезон 1988 където Менсъл записа още едно 2-ро място в Испания и поредни влизания в точките за Патрезе(както и 6-то място в Унгария).

Уилямс завършиха сезона с 20 точки което прати отбора на 7-мо място при конструкторите.

FW12C[редактиране | edit source]

По време на сезон 1988 Уилямс използваха свободното време за да тестват новия двигател на Рено RS1 V10, с които ще се състезават за сезон 1989. Те използваха сегашния FW12 като тестова версия и преименувана на FW12B. За следващата година болида е с подобрена версия с двигатели на Рено и променени отдухвателни кутии. В първото състезание Патрезе се класира 2-ри в квалификацията и поведе в по-голямата част от състезанието преди да отпадне. Уилямс записаха и своята първа победа след ГП на Мексико 1987, когато Тиери Бутсен(който замени Менсъл в отбора) завърши първи в Канада след променливо време. Също така тази победа бе двойна, защото Рикардо Патрезе завърши 2-ри. Това се оказа единствената победа на FW12C, след като колата отстъпва от Макларън и Ферари в по-нататъчна фаза на сезона. От тимът решиха да пуснат в действие болида FW13 в Португалия(въпреки че Патрезе използва за последно FW12C в Испания) до последното състезание в Австралия за сезон 1990.

Резултати от Формула 1[редактиране | edit source]

Година Отбор/Шаси Двигател Гуми Пилот 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Тчи. WCC
1988 Уилямс FW12 Джъд CV
V8 NA
Г BRA SMR MON MEX CAN DET FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 20 7ми
Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Ret Ret Ret Ret Ret Ret Ret 2 Ret Ret Ret 2 Ret Ret
Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Ret 13 6 Ret Ret Ret Ret 8 Ret 6 Ret 7 Ret 5 6 4
Flag of the United Kingdom.svg Мартин Брандъл 7
Flag of France.svg Жан-Люис Шлесер 11
1989 Уилямс FW12C Рено RS1
V10
Г BRA SMR MON MEX USA CAN FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 77† 2ри
Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен Ret 4 10 Ret 6 1 Ret 10 Ret 3 4 3
Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе 15 Ret 15 2 2 2 3 Ret 4 Ret Ret 4 5

† 23 точки постигнати с Уилямс FW13.

Външни препратки[редактиране | edit source]