1989 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Монако
Монте Карло
Дължина писта3.328 km
Обиколки77
Състезание256.256 km
Дата7 май 1989
ВремеСлънчево, сухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:53:33.251
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:22.308
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ален Прост
1:25.501 (59)

1989 Голяма награда на Монако е 36-о за Голямата награда на Монако и трети кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 7 май 1989 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Пилота на Ферари Герхард Бергер пропусна това състезание заради тежката контузия получена на Имола преди седмица. Това означава че Найджъл Менсъл е единствения пилот на Ферари който ще участва за Голямата награда на Монако. Меджувременно Марч представи новия си болид CG891 които ще карат Иван Капели и Маурисио Гужелмин. Айртон Сена печели пол-позиция за ГП на Монако. Бразилеца който спечели преди две години е оптимист за победата си. Съотборника на Сена от Макларън, Ален Прост стартира втори. Тиери Бутсен който няма нито едно добро място в 6-цата ще стартира на трета позиция. Преди състезанието Маурисио Гужелмин стартира от питлейна поради проблем в своя двигател Джуд по време на квалификацията. Неприятото за Дерек Уорик е че стартира последен поради същите проблеми каквито имаше бразилеца Гужелмин.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 77 1:53:33.251 1 9
2 2 Ален Прост Макларън-Хонда 77 + 52.529 2 6
3 8 Стефано Модена Брабам-Джъд 76 + 1 Об. 8 4
4 21 Алекс Кафи Далара-Форд 75 + 2 Об. 9 3
5 4 Микеле Алборето Тирел-Форд 75 + 2 Об. 12 2
6 7 Мартин Брандъл Брабам-Джъд 75 + 2 Об. 4 1
7 10 Еди Чийвър Ероуз-Форд 75 + 2 Об. 20
8 19 Алесандро Нанини Бенетон-Форд 74 + 3 Об. 15
9 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 74 + 3 Об. 23
10 5 Тиери Бутсен Уилямс-Рено 74 + 3 Об. 3
11 16 Иван Капели Марч-Джъд 73 + 4 Об. 22
12 25 Рене Арну Лижие-Форд 73 + 4 Об. 21
13 22 Андреа де Чезарис Далара-Форд 73 + 4 Об. 10
14 20 Джони Хърбърт Бенетон-Форд 73 + 4 Об. 24
15 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 73 + 4 Об. 7
Отп 24 Луис Перес-Сала Минарди-Форд 48 Прегряване 26
Отп 40 Габриеле Таркини АГС-Форд 46 Електроника 13
Отп 31 Роберто Морено Колони-Форд 44 Ск.кутия 25
Отп 30 Филип Алио Ларус-Ламборгини 38 Двигател 17
Отп 15 Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 36 Двигател 14
Отп 11 Нелсън Пикет Лотус-Джъд 32 Инцидент 19
Отп 27 Найджъл Менсъл Ферари 30 Ск.кутия 5
Отп 32 Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд 19 Ск.кутия 18
Отп 26 Оливие Груяр Лижие-Форд 4 Ск.кутия 16
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 3 Съединител 11
Отп 9 Дерек Уорик Ероуз-Форд 2 Електроника 6
DNQ 38 Кристиан Данер Риал-Форд
DNQ 29 Яник Далмас Лола-Ламборгини
DNQ 12 Сатору Накаджима Лотус-Джъд
DNPQ 18 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд
DNPQ 36 Стефан Йохансон Оникс-Форд
DNPQ 17 Никола Ларини Осела-Форд
DNPQ 34 Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха
DNPQ 37 Бертран Гашо Оникс-Форд
DNPQ 33 Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд
DNPQ 39 Фолкар Вайдлер Риал-Форд
DNPQ 35 Агури Сузуки Закспийд-Ямаха
DNPQ 41 Йоахим Винкелхок АГС-Форд

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Първо състезание за: Пиер-Анри Рафанел.
  • Първи точки за: Стефано Модена, Алекс Кафи, БМС Скудерия Италия.
  • Това е първи път в който Колони участват с два болида.
  • Последен подиум за: Брабам.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 18
2 Ален Прост 18
3 Найджъл Менсъл 9
4 Алесандро Нанини 5
5 Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 36
2 Ферари 9
3 Бенетон-Форд 8
4 Брабам-Джъд 5
5 Лейтън Хаус-Джъд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Мексико

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Монако Следващо състезание:
1990