Халфорд Макиндер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Халфорд Джон Макиндер
британски геополитик
Роден: 15 февруари 1861
Гейнсбург, Англия
Починал: 6 март 1947
Хартландът на Макиндер

Халфорд Джон Макиндер (на английски: Halford John Mackinder) е британски географ, историк и политик, юрист по образование. Известен е като рационализатор на британската външна политика от края на 19 и началото на 20 век във връзка с новите световни реалности - разпадането на Съюза на тримата императори и създаването на Тройния съюз. Преформулира в новия контекст старата британска външна политика на "равновесието на силите" посредством създадената от него концепция на "Хартланд"-а.

Биография[редактиране | edit source]

От 1887 г. преподава география в университета в Оксфорд, докато не е назначен за директор на Лондонското училище по икономика. От 1910 до 1922 г. е член на Камарата на общините, а по време на Гражданската война в Русия (1919-1920) е британски специален пратеник в южната част на Русия за да подържа връзка с командването на войските на генерал Антон Деникин.

Макиндер встъпва в геополитиката през 1904 г. През същата година публикува своя основен труд "Географска ос на историята" (на английски: Geographical pivot of history), в който извежда и същевременно въвежда в науката понятието и концепцията за Хартланда. Често неточно и не съвсем коректно в науката за геополитиката публикуването на тази негова разработка се счита за началото на геополитиката като наука, въпреки че, Макиндер не използва този термин.

Геполитически разработки[редактиране | edit source]

Хартландът (на английски Heartland - «ядрото на земята") за Макиндер е централната част на Евразия, около който са разположени вътре в дъгата Европа - Арабия - Индокитай, а в периферна дъга Америка - Африка - Океания. Особено впечатление в концепцията прави обстоятелството, че в периферията на Макиндер са Съединените американски щати.

Макиндер, в различие от повечето си сънародници, дава повече тежест на геополитическото положение на държавата като стойността на масата, т.е. на земната и повърхност, отколкото на морската ѝ мощ, с което преформулира фундаменталния постулат на английската външна политика от 16 до 19 век. През 1919 г., непосредствено след Първата световна война, излиза неговия втори труд - "Демократичните идеали и реалността", където той формулира и извежда тази максима, както следва: "Който владее Източна Европа, управлява Хартланда, който владее Хартланда владее Евразия или сърцевината на т.нар. световен остров, а който владее Световния остров (29% от площта на Земята е суша), управлява света".

През 1943 г., решаваща за изхода на Втората световна война, излиза третата поредна разработка на Макиндер - "Кръглата земя и постигането на мира", в която драстично преработва и преобръща предходното си схващане за Хартланда, излагайки възгледите си да бъдещия световен ред след Втората световна война. В работата си Макиндер въвежда нова геополитическа ос около САЩ, обосновавайки идеята за създаването на геополитическите блокове и предвиждайки създаването на двуполюсния свят, който ще се върти около две противоположни оси: Съединените щати и Съветския съюз (Hartland). Ето защо, Макиндер се счита за "баща" на евроатлантизма, често твърде неточно приеман от подръжниците на тезата за основател на науката геополитика.[1]

В опозиция на Макиндер е бащата на немската геополитическа школа Карл Хаусхофер, чийто ученици са двамата първи мъже в Третия Райх - Адолф Хитлер и Рудолф Хес. На теорията на Макиндер, Хаусхофер противопоставя знаменитата си идея за "континентален блок" - Берлин-Москва-Токио. Впоследствие посредством Антикоминтерновския пакт, тази идея е преформулирана чрез създадената ос Берлин-Рим-Токио, но Хаусхофер разбира, че замяната на Москва - в случая центъра на Хартланда, с Рим - към момента център на второстепенна полуостровна държава, прави континенталния блок твърде слаб. По тази причина Хаусхофер се явява твърд противник на политиката на Йоаким фон Рибентроп, застъпвайки становището, че методът "блицкриг" е неработещ за овладяване на огромно пространство, каквото е руското.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 82-87). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]