Хекатей от Милет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хекатей.

Хекатей — ( гр. Ἑκαταῖος, лат. Hecataeus, около. 540 — 479 г. пр. Хр.) старогръцки писател, историк, географ и политик, родом от Милет. Принадлежи към първите историци (задно с Кадъм от Милет), които предават древните генеалогии — т. нар. логографи.

Биография[редактиране | edit source]

Участва в Скитския поход на Дарий I (512 г. пр. Хр.). По време на йонийското въстание срещу персите в началото на V в пр. Хр., като един от водачите му, напразно съветва съотечествениците си да проявят благоразумие. След неговото потушаване Хекатей е изпратен при персийския сатрап Артаферн, за да договри приемливи условия в мирния договор. Според Диодор, неговата мисия завършва с успех. Ако се доверим на Херодот, след потушаването на въстанието персите разрушават града и продават голяма част от жителите му в робство. По-нататъшната съдба на Хекатей не е известна. Годината 478 пр. Хр. се приема като условна дата за смъртта на писателя.

Произведения[редактиране | edit source]

Хекатей се споменава като автор на два труда: географски — „Периегеза“ (Земеописание), и исторически — „Генеалогии“.

„Земеописание“ е в две книги едната за Европа, а другата — за Азия. Предполага се, че Хекатей произхожда от богат род, което му дава възможност да извърши редица дълечни пътувания, вероятно още преди йонийското въстание.

В съчиненията на Хекатей, топографията на страните и градовете в Европа, Азия и Африка следват една след друга, с коментари за жителите, забележителности и различните обичаи. Пример за това е един от най- дългите съхранени окъси на Хекатей е този за пигмеите в Африка. Заедно с описанието на местата, Хекатей съставя карта на известните за гърците части на земята. За нейна основа служи картата на Анаксимандър, но Хекатей я разширява и допълва. Съхранени са над 300 фрагмента от географския труд, по-голяма част в сборника „Етника“ на Стефан Византийски.

Историческия труд „Генеалогии“ е призведение в 4 книги. Съдържа ценни сведения за Източното Средиземноморие, Черноморието и за аристократичните гръцки родове. Характерно за този труд на Хекатей е използването на наивен скептицизъм и опит за рационално тълкуване на народните предания и географски термини, което се явява крачка напред от епически към исторически подход при изучаването на информацията. От това произведение писано на йонийски диалект, са запазени само фрагменти достигнало до нас във вид на кратки цитати от други автори. Един от тези фрагменти описва изгонването на пеласгите от Атика предаден от Херодот в неговата история.

С методите си на изложение, съчетаващи география, етнография и история, Хекатей се счита за предшественик на Херодот, а заедно с Анаксимандър — за основоположник на научната география.