Лесидрен

Лесидрен
	Лесидрен
	Лесидрен Координати: 42°58′40.69″ с. ш. 24°24′10.47″ и. д. / 42.977972° с. ш. 24.402909° и. д. Лесидрен
Общи данни
Население	856 души (15 март 2024 г.); 9,25 души/km²
Землище	92,593 km²
Надм. височина	441 m
Пощ. код	5520
Тел. код	06920
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	43325
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Угърчин; Станимир Петков ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Лесидрен; Борис Нешев; (БСП)
	Лесидрен в Общомедия

Лѐсидрен е село в Северна България, област Ловеч, Община Угърчин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лесидрен се намира в планински район, на северните склонове на Васильовската планина, която е част от северния дял на Средна Стара планина, североизточно от град Тетевен и северозападно от Шипковски минерални бани. Най-близки градове са Тетевен, Ловеч, Троян и Угърчин.

Над селото се намират върховете Васильов (1495 м), Стъргон (1425 м), Койнец (1155 м) и други. Разположен в красиво балканско дефиле, на надморска височина от 420 до над 500 м, Лесидрен има землище с различен скален състав: червен пясъчник и черни каменни въглища, конгломерати, варовици. В подземните пластове се срещат и черни каменни въглища. В наносите на реката са намерени камъни със сребърни остатъци. Предполага се, че в подземните пластове има сребърна руда.

Климатът е с мека зима и прохладно лято. Средногодишните валежи са от 750 до 900 л на м². Ветровете духат главно от югозапад и североизток, но има и местен вятър „вечерника“, който духа само през лятото. Растителността е богата и разнообразна. Южните склонове са обрасли с букови, дъбови и габрови гори. Има и иглолистни гори. Карстовият релеф е подходящ за развитие на алпинизъм.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство.

Православният храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец“ е построен в с.Лесидрен през 1859 г. Ръководител на строежа е бил майстор Божко Станков от Трявна, махала Хитровци.

Църквата е трикорабна постройка с три свода, с притвор, балкон и една полукръгла апсида с две спомагателни ниши в източната страна. Градежът е масивен, здрав, изпълнен от дялани, но не еднакво големи, блокове от характерния за района червен пясъчник.

Камбанарията се състои от четири етажа и е строена около 1943 – 44 г. Долепена е в средата на западната фасада, като трите етажа са тухлени, а последния – дъсчен, който излиза над височината на църквата.

Вътре храмът е украсен частично със стенописи, които са реставрирани изцяло през 2017 г. Стенописната украса е положена 10 години след построяването на църквата от троянския зограф Пенчо х.Найденов, подпомогнат от сина си Христо.

Иконостасът на храма е украсен само с живопис. Хоризонтално се състои от пет декоративни пояса, а във вертикално отношение от единадесет иконни полета. Царските двери са изцяло рисувани.

В църквата има и два целовални иконостаса с икони на Свети Георги и Свети Илия.

Храмът е типичен градеж за тревненските майстори строители от втората половина на 19 век и съхранява уникални художествени произведения, което го прави паметник на културата, и като архитектурен паметник и на изобразителното изкуство от 1975 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на Лесидрен / Събор – съботата и неделята след църковния празник Свети Дух, втората половина на месец юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Женска носия от Лесидрен, експонат на Тетевенския исторически музей

Мъжка носия от Лесидрен, експонат на Тетевенския исторически музей

Родени в Лесидрен

• Мирчо Мирчев (1922 - 1999), художник

Въло Радев (1923 – 2001), режисьор и сценарист
Петър Дочев (1934 – 2005), художник
Бано Войвода и неговата чета – страшилище за местните турски бейове в средата на 19 век.
Въло Банов – син на Бано Войвода и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски.
Свещеник Михаил Попатанасов – председател на Лесидренския революционен комитет, основан от Левски.
Тодор Комитски (Комитото) и Цеко Цеков – опълченци в Руско-Турската война (1877 – 1878).
Капитан Димитър Муенски – ротен командир в 42-ри пехотен полк към елитната 1-ва Софийска дивизия (Железните шопи). Участник в славните боеве в Поморавието (днес Сърбия), Добруджа и Македония през Първата Световна Война (1914 – 1918). Загива на Македонския фронт в края на войната. Рядкост е такъв висок военен чин, какъвто е капитанът (особено тогава), да бъде убит на фронтовата линия. Няма точни сведения около неговата смърт. Говори се, че умира от раните си получени, докато води своите войници в прословутите български атаки „На нож“.
Али Алиев Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, Северна Македония.^[2]
Панко Райков Цоков (1883 – 1928) – кмет на Лесидрен през 20-те години на 20 век. Заедно с тогавашния местен общински съвет полага основите за просперитета на Лесидрен (икономически и демографски) през 30-те години на миналия век.