Пигадица
| Пигадица Πηγαδίτσα | |
| — село — | |
  Пигадица  Пигадица  Пигадица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 79 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Пигадица (на гръцки: Πηγαδίτσα) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 720 m надморска височина, на около 15 km южно от град Гревена.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Пигадица е мюсюлманско гръкоезично село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Пигадица живеят 261 гърци християни и 200 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пигадица е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 75 къщи.[3]
Според гръцкото консулство в Еласона в 1904 година, според която Πηγαδίτσα е изцяло мюсюлманско село с 600 валахади.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пигадица влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци, предимно от районите на Трапезунд и Гиресун, Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско със 71 семейства или 254 души.[5][1]
В района на селото функционират две църкви: „Успение Богородично“ и „Свети Димитър“, както и параклисът „Свети Константин“. Годишният селски събор е на 15 август (Голяма Богородица).[6]
Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 409[1][7] | 418[1] | 350[1] | 376[1] | 414[1] | 290[1] | 210[1] | 191[1] | 185[1] | 166 | 96 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 126. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225063650/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=7, посетен на 6 юни 2010
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
