АК-100
| АК-100 | |
 Две установки АК-100 на големия противолодъчен кораб „Адмирал Виноградов“ | |
| История на производството | |
|---|---|
| Страна на производство |  СССР |
| Производител | Завод Арсенал, Ленинград |
| Година на производство | 1967 г. |
| История на службата | |
| Години на експлоатация | от 1978 г. |
| На въоръжение в |  СССР Русия |
| Характеристики на оръдието | |
| Марка на оръдието | А-214 |
| Калибър, mm | 100 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 5900/59 |
| Маса на снаряда, kg | 15,6 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 900 |
| Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 60 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | АК-100 |
| Обща маса на АУ, kg | 35 700 |
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 5552 |
| Дължина на отката, mm | 510 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -10°/+85° |
| Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 30 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 35 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 21 500 |
| Брониране | противоосколъчно |
| АК-100 в Общомедия | |
АК-100 е съветска едностволна корабна артилерийска установка с калибър 100 mm. Артустановките от този тип са въоръжение на стражеви кораби проект 1135, стражеви кораби проект 1154, големи противолодъчни кораби проект 1155, атомният крайцер „Адмирал Ушаков“ и ТАКР „Адмирал Флота Советского Союза Горшков“[1].
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Решението за започване на разработката на новата 100 mm АУ е прието в края на юни 1967 г., тактико-техническото задание е готово към септември. Проектирането и изготовлението на опитния образец изпълнява през 1967 г. КБ ПО „Арсенал“, установката получава заводски индекс ЗИФ-91. Държавните полигонните изпитания започват на 15 март 1973 г. На въоръжение установката е приета през 1978 г. с името АК-100 (шифър на оръдието – А-214)[1].
Система за управление[редактиране | редактиране на кода]
Насочването се осъществява от система за управление на огъня „Лев-114“ с РЛС МР-114, прицелът е „Конденсор-214А“. На някои съдове се използват радиолокационната станция МР-145 и СУО „Лев-145“. Далечината на съпровождение на целите е 40 km. Системата за управление на стрелбата е Т-91-Е (разработка на КБ „Аметист“, Москва).
Технически особености[редактиране | редактиране на кода]
АК-100 e 100 mm едностволна установка с водно охлаждане на външната повърхност на ствола. Бойното отделение представлява въртяща се платформа с люлеещата се част на 100 mm оръдие. Механизми за вертикално и хоризонтално насочване, елеватор за подаване на снарядите и системата за охлаждане на ствола на оръдието. От въздействията на обокръжаващата среда и осколките от артилерийски снаряди разположените в бойното отделение механизми и агрегати са защитени от брониран купол, изграден от листове заварена алуминиева броня. Размерите на кулата са значително по-големи от размерите на кулите на артустановките аналогичен калибър в западните страни, което се обяснява със запазената в нея възможност за резервно ръчно управление на стрелбата от самата кула.
Оръдието има ствол-моноблок с дължина 59 калибра, снабден с клинов вертикален затвор и система за външно непрекъснато охлаждане със забордна вода. Механизмите на автоматиката на оръдието работят за сметка на използването на енергията на отката.
Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]
Стрелбата се води с изстрели с унитарно зареждане (патронно) от три типа: осколочно-фугасните УОФ-58 и зенитните УЗС-58 и УЗС-58Р. Изстрелът УОФ-58 включва снаряд ОФ-58 с тегло 15,6 kg. Теглото на взривното вещество в снаряда е 1,53 kg, снарядът е комплектуван с ударния взривател В-429. Зенитните изстрели УЗС-58 и УЗС-58Р са предназначени за стрелба по крилати ракети и самолети. Изстрелът УЗС-58 има снаряд ЗС-58 с дистанционен взривател ДВМ-60М1, а изстрелът УЗС-58Р – снаряд ЗС-58Р с радиолокационен взривател АР-32. Радиолокационният взривател осигурява детонирането на снаряда на разстояние 5 m от крилата ракета и 10 m от самолет. При това се гарантира поразяването на летателния апарат.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995, 80 с. ISBN 5-85817-009-9. с. 63.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995. ISBN 5-85817-009-9. с. 80.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 100 mm/70 (3.9") AK-100 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно АК-100
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-100“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |