Киров (атомен крайцер, 1977)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Киров“
BCGN Kirov 1983.JPG
Крайцерът „Киров“ през 1983 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Ракетен крайцер от проекта 1144, „Орлан“
Производител Балтийски завод в Ленинград, СССР.
Живот
Заложен 26 март 1973 г.
Спуснат на вода 27 декември 1977 г.
Влиза в строй 30 декември 1980 г.
Изведен от
експлоатация
От 1990 г. в резерв,
през 2002 г. изключен от списъците на флота.
Очаква утилизация.
Характеристика
Дължина 252 m
(230 m по водолинията)
Ширина 28,5 m
Газене 9,1 m
Задвижване 2 ядрени реактора „КН-3“;
2 парни турбини;
2 гребни винта;
140 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 24 300 t (стандартна)
26 190 t (пълна)
Екипаж 727 души
Далечина на
плаване
неограничена (с ход от реакторите)
1 000 мили с ход на котлите при 17 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
триизмерен радар Возход МР-800
триизмерен радар Фрегат МР-710
два навигационни радара
два сонара
Въоръжение
Артилерия 2 x 1 100 mm
Зенитна артилерия:
6 x 30 mm
Ракети 20 x ПУ за ПКР П-700 „Гранит“
Зенитно-ракетно въоръжение:
12 x 8 ЗРК С-300Ф(96 ракети);
2 x 2 ПУ Оса-М (40 ракети)
Хеликоптери 3 x Ка-27 ПЛ
Торпеда 10 x 533 mm ТА
(20 торпеда)
Други Противолодъчно въоръжение:
1 x 2 ПУ за ПЛУРМетель
1 x 12 РБУ-6000
2 x 6 РБУ-1000
„Киров“
в Общомедия

Киров (на руски: Киров) е червенознаменен тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК). Главен кораб на проекта 1144 „Орлан“. От 1992 г. до 2002 г. носи името „Адмирал Ушаков“[1]. През 2002 г. е изваден от състава на флота[2] и очаква утилизация[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

  • На 26 март 1973 г. в Балтийския завод е започнато строителството на първия, кораб на проекта 1144 – тежкият атомен ракетен крайцер (ТАРКР) „Киров“
  • Спускането на вода е на 27 декември 1977 г.
  • На 30 декември 1980 г. крайцера е предаден на флота.
  • 1984 г. – първи боен поход в Средиземно море.
  • На 18 май 1984 г., по време на инцидента с взрива на складове с боеприпаси в Североморск, остава в залива – за разлика от останалите кораби на базата, за да може в случай на старт на ракети от горящия склад в посока града или атомния ракетен подводен крайцер намиращ се на причала да ги свали със средствата на корабната ПВО[4].
  • Поради станалата на крайцера сериозна повреда на главния механичен редуктор на турбозъбчатия агрегат, още по време на спешния поход към мястото на аварията на атомната подводница К-278 „Комсомолец“, през 1989 г., и впоследствие усилена влошена от проблемите с главната енергетична установка, кораба от 1990 г. нито веднъж не е излизал в морето.
  • През 1992 г. е преименуван на ТАРКР „Адмирал Ушаков“ в чест на Ф. Ф. Ушаков.
  • През 1999 г. кораба е поставен за модернизация в Северодвинск.
  • В периода 2000 – 2001 г. е започнат среден ремонт с модернизация[2]
  • През 2002 г. крайцера е изваден от състава на флота[2], а през 2004 г. името „Адмирал Ушаков“ е присвоено на ескадрения миноносецБезстрашний“, на крайцера е върнато името „Киров“.
  • По състояние към 2008 г., е предназначен за утилизация[5].
  • По състояние към 2009 г., по заявление на 1-я заместник на Министъра на отбраната на РФ Владимир Поповкин, решение за възстановяването на ТАРКР „Киров“ не прието[6].
  • През 2011 г. е планирана пълната модернизация на крайцера според програмата за развитие на ВМФ. Влизането в строй се планира не по-късно от 2020 г[7][8].
  • През есента на 2012 г. в обществената интернет-приемна на заместник председателя на Правителството на РФ Дмитрий Рогозин постъпва обръщението:
Уважаеми Дмитрий Олегович! Към Вас се обръщат хиляди хора, служили по различно време на атомния крайцер „Киров“, който в настоящия момент стоит на кея в гр.Северодвинск. През 2009 г. ние се обърнахме към Президента на РФ с молбата да ни разясни последващата съдба на кораба... Няма да Ви отегчаваме с военната терминология за предназначението на атомните крайцери от дадения проект, а с две думи ще кажем: атомния крайцер е мощта на флота и престижа на нашата страна! Уважаеми Дмитрий Олегович! Помогнете на нас (и на страната!) да се спаси нашият крайцер! Председател на съвета на ветераните от атомния крайцер „Киров“, В.Р., Секретар на съвета – Б.П.

Отговор:
Крайцера „Киров“ (понастоящем „Адмирал Ушаков“) е върнат в състава на Военноморския Флот. В момента се води разработката на проекта за модернизацията на корабите от този тип.

— Ответы на письма в Военно-промышленной комиссии при Правительстве России и в департаментах аппарата Правительства[9]

  • През декември 2013 г. у специалистите на Центъра по корабостроене на „Звёздочка“ се появява мнение за необходимостта от спешна утилизация на активната зона на крайцера[10][11][12][13].
  • По съобщение на прессекретаря на Центъра по кораборемонт на „Звездочка“, Евгений Гладишев от 9 юни 2014 г., ТАРКР „Адмирал Ушаков“ ще започне да се утилизира не по-рано от 2016 г. В бюджета на корпорацията „Росатом“ за 2015 г. е включена сума, която се планира да бъде за разработката на проектната документация за утилизацията на ТАРКР „Адмирал Ушаков“. Отработеното ядрено гоприво от него не е изваждано, но от специалистите на „Звездочка“ са проведени работи по херметизация на опасната реакторна зона[3][14].
  • На 25 април 2015 г. на крайцера се състои церемонията за тържествено издигане на Андреевския флаг, посветена на 34-летието от влизането на крайцера в състава на ВМФ[15].
  • През август 2015 г. е прието окончателното решение за утилизация на крайцера[16]. Конкурс за разработката на проект за утилизация на крайцера обявява корпорацията „Росатом“. Съгласно конкурсната документация, проекта по утилизация на кораба трябва да е готов до 30 ноември 2016 г.
  • Центъра за кораборемонт на „Звездочка“ в Северодвинск ще извади, за сметка на средства получени от Италия, отработеното ядрено гориво (ОЯГ) от извадения от експлоатация един от най-големите бойни кораби на руския надводен флот – тежкия атомен ракетен крайцер (ТАРК) „Киров“[17].

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  1. Капитан 1-ви ранг – Ковалчук Александър Сергеевич (1976 – 1984)
  2. Капитан 1-ви ранг – С. Лебедев
  3. Капитан 1-ви ранг – Владимир Иванович Рогатин (1989 – 1991)
  4. Капитан 1-ви ранг – Леонид Викторович Суханов
  5. Капитан 1-ви ранг – Олег Ширнин (1994 – 1996)
  6. Капитан 1-ви ранг – Сергей Борисович Попов
  7. Капитан 1-ви ранг – Александр С. Фадеев (2001 – 2004)
  8. Капитан 1-ви ранг Кравченко П.М. (2004 – 2005)
  9. Капитан 1-ви ранг – Андрей Л. Черненко

В масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Появява се в съветския филм „Случая в квадрат 36 – 80“ (1982)
  • Споменава се в романа на Том КлансиОперация „Червена буря““. В хода на Третата световна война през 1986 г. излиза в Атлантика на лов за конвои и е потопен от норвежка подводница.
  • Атомният ракетен крайцер „Киров“ се споменава в телевизионният филм „Нишки“, заснет от режисьора Мик Джексън за BBC през 1984 г. По съобщение на BBC, „Киров“ се сблъсква в Ормузския пролив с американския разрушител „USS Callaghan (DDG-994)“ по време криза, довела до ядрена война.
  • Намира се в центъра на вниманието в серията книги на Джон Шетлер „Киров“. Съгласно тях, в периода 2017 – 2021 г. кораба претърпява тотална модернизация, за която са използвани за запасни части трите други крайцера от проекта 1144, и е направен флагман на Северния флот. В хода на първите ракетни стрелби, „Киров“, поради неизвестна аномалия попада в миналото – през август 1941 г., където провокира промяна на историята, започвайки своето дълго пътешествие в различните времена и алтернативни реалности.
  • Появява се в 1 сезон на американският постапокалиптичен драматичен телевизионен сериал „Последният кораб“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Традиции выбора имен для кораблей российского флота. // РИА Новости, 31 март 2010. Посетен на 28 декември 2014. атомные ракетные крейсера – „Киров“, „Фрунзе“, „Калинин“, „Юрий Андропов“ (Указом Президента России эти крейсера переименованы в „Адмирал Ушаков“, „Адмирал Лазарев“, „Адмирал Нахимов“ и „Петр Великий“ соответственно)
  2. а б в Отчет о результатах комплексной ревизии использования средств федерального бюджета, выделенных на строительство и содержание Северного флота. // Счётная палата Российской Федерации. 27 декември 2002. Посетен на 28 декември 2014. 2.4.4 (...) в 2002 году ремонт корабля прекращен и он выведен из боевого состава флота
  3. а б Власти решили утилизировать атомный ракетный крейсер „Адмирал Ушаков“. // ИТАР ТАСС, 10 юни 2014. Посетен на 28 декември 2014.
  4. Гриб над городом
  5. Деньги – ученым! А рабочим? // vdvsn.ru, 2008/07/08
  6. Военный флот России пополнится тремя атомными сверхкрейсерами, vg-news.ru, 20.09.2009
  7. Старые крейсера превратят в атомных убийц – Известия
  8. ВМФ России: Кого пугаем „Орланами“? – Свободная пресса, 22 сентября 2011 года
  9. Ответы на письма в Военно-промышленной комиссии при Правительстве России и в департаментах аппарата Правительства
  10. От атомного крейсера исходит экологическая угроза жителям Северодвинска. 16.12.2013
  11. Проблемы крейсера „Адмирал Ушаков“ не решаются 16 лет – „Звездочка“. 16.12.2013
  12. Военная прокуратура начала проверку крейсера, из которого 33 года не выгружается ядерное топливо. 25.12.2013
  13. Ядерное топливо из „Адмирала Ушакова“ нужно извлечь как можно быстрее – эксперты. 25.12.2013
  14. «Адмирал Ушаков» начнут утилизировать не ранее 2016 года. 9.6.2014
  15. ТАРКР „Киров“ отметил 34-летие своего нахождения в составе флота
  16. Атомный крейсер „Киров“ отправится в распил
  17. ТАСС: Армия и ОПК – „Звездочка“ выгрузит ядерное топливо со списанного крейсера „Киров“ на средства Италии

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Киров (атомный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.