Адмирал Горшков (авионосен крайцер, 1982)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Адмирал на Флота на Съветския Съюз Горшков“
Soviet Kiev class VSTOL aircraft carrier BAKU.JPEG
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Военноморски флот на Русия Русия
Индия Индия
Клас и тип Тежък авионосен крайцер от проекта „1143“
Производител Черноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР.
Живот
Заложен 26 декември 1978 г.[1]
Спуснат на вода 31 март 1982 г.[1]
Влиза в строй 20 декември 1987 г.[1]
Изведен от
експлоатация
5 март 2004 г.
Състояние продаден на 20 януари 2004 г. и включен в състава на ВМС на Индия и под името „Викрамадитя
Характеристика
Дължина 273,08 m[1]
Ширина 31,0 m
52,9 m
(по полетната палуба)[1]
Газене 9,42 m
(максимална)[1]
Задвижване 4 парни турбини ТВ-12-3[1];
8 парни водотръбни котли КВН-98/64;
4 гребни винта;
182 500 к.с.[1]
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 33 440 t (стандартна)[1],
44 490 т (пълна)[1]
Броня валцувана стомана, дублиране на корпуса на „сухи отсеци
Екипаж 1615 по щат
със щаб 1665 души
(в т.ч. 430 човека авиогрупа)
Далечина на
плаване
7 590 морски мили при 18 възела ход[1]
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС за общ контрол:
1 × РЛК с ФАР „Марс-Пассат“
1 × РЛС МР-710М-1 „Фрегат-М1“
2 × РЛС МР-360 „Подкат“
3 × РЛС „Вайгач“
СУ на авиацията:
1 × „Резистор-К4“
2 × „Газон“
Хидроакустическа
система (ХАС)
ХАК „Полином“
ехолоти „НЭЛ-6“ и „НЭЛ-10“
Радиоелектронно
оборудване
Комплекс „Салгир“
Комплекс „Тайфун-1“
БИУС „Лесоруб-434“
Комплекс за свръзка „Буран“
Комплекс за РЕР и РЕБ „Кантата-М“
Апаратура за РЕБ „Погоня“ и „Каскад-У“
Въоръжение
Артилерия 2x1 100 mm;
Зенитна артилерия:
8x6 30 mm
Ракети 6x2 ПУ за ПКРК П-500 „Базалт“
4x6 модула за ЗРК „Кинжал“ (192 ракети)
Самолети По проект:
14x СВИК Як-41М;
6x СВИК Як-38М[1]
Хеликоптери По проект:
10x Ка-27ПЛ;
2x Ка-27ПС;
4x Ка-27РЛД[1]
Други Противолодъчно въоръжение:
2x10 РБУ-12000
(60 дълбочинни бомби)
„Адмирал на Флота на Съветския Съюз Горшков“
в Общомедия

Адмирал Горшков (изначално „Харков“, след това, до 4 октомври 1990 г. – „Баку“) е тежък авионосен крайцер на ВМФ на СССР. Единственият кораб от проекта 1143.4 (главный конструктор В. Ф. Аникиев)[2]. Екипажа на крайцера се води войскова част 20366.

Продаден на Индия на 20 януари 2004 г. На 5 март 2004 г. крайцерът е изключен от бойния състав на ВМФ на РФ, действащото име е анулирано, тържествено е спуснат Андреевския флаг. Понастоящем кораба след пълно преустройство е въведен в състава на ВМС на Индия като самолетоносача Викрамадитя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

На 17 февруари 1978 г. в списъците на ВМФ на СССР е зачислен четвъртият авионесен крайцер от проекта 1143, получил названието „Баку“ в чест на лидера на есминци от проекта 38. На 26 декември, веднага след спуска на вода на ТАВКР „Новоросийск“, на освободеният стапел „0“ на Николаевския Черноморски корабостроителен завод е залагането на новия кораб, който получава заводския номер С-104. ТАВКР „Баку“ се строи по изменения проект 1143.4. Целият корпус на кораба при построяването е разбит на 10 района, работата започва от първия (на залагане) район, включващ „сърцето“ на кораба – машинното отделение, а след това върви едновременно в няколко направления – към носа и кърмата, а също и нагоре. Сглобяването се осъществява от предварително готовите секции, масата на които не надвишава 150 тона. Едновременно с построяването на крайцера се осъществява и реконструкцията на самия стапелен комплекс (в рамките на подготовката за строителството на ТАВКР проекта 1143.5) – поставени са три портални крана (с товароподемност по 80 тона всеки), а също два големи крана на финландската фирма „Konecranes“ (с товароподемност по 900 тона всеки, работещи заедно можещи да повдигат блокове с маса до 1400 тона). За първи път новите кранове са използвани през октомври 1981 г. – с тяхна помощ на кораба е поставена сглобената на предстапелната площадка надстройка с маса 1000 тона. През февруари 1982 г. крановете са използвани за монтажа на блоковете на спонсони. Спуска на кораба на вода се състоява на 31 март (спускова маса около 19000 тона), след което ТАВКР „Баку“ се достроява при заводската стена. Поради постоянните сривове в доставките на новото оборудване, а също и поради внасяните в хода на строителството изменения в проекта дострояването на кораба се проточва. Към швартовните изпитания ТАВКР пристъпва едва на 2 юни 1986 г. На 23 септември на кораба се заселва екипажа, на 1 декември са завършени швартовите изпитания, а на 4 декември кораба се насочва за Севастопол (докуване в Севморзавод от 7 по 22 декември).[1]

Изпитания[редактиране | редактиране на кода]

Ходовите изпитания на ТАВКР „Баку“ започват на 9 януари 1987 г. След техния край в предния край на спонсона е поставен обтекател, освен това на кораба е монтирано устройство, изравняващо въздушните потоци над полетната палуба. На 21 април започват държавните изпитания на ТАВКР „Баку“, в хода на които, в частност, са проведени стрелби с главния ударен комплекс (използвани са макети на ракетите, осъществени са 3 пуска, в т.ч. един със залп от 2 ракети). На 8 юли от палубата на кораба извършва първо излитане щурмовик Як-38М (по метода на къс разбег). На 11 декември е подписан приемния акт – ТАВКР „Баку“ е зачислен в състава на ВМФ на СССР. на 20 декември на кораба е тържествено издигнат флага на СССР.[1]

Авионосният крайцер „Баку“.
Севастополски рейд. 1987 г.

Бойна служба[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1988 г. ТАВКР „Баку“ е зачислен в състава на силите с постоянна готовност, и вече в края на май започва подготовката за неговата първа бойна служба. Укомплектована е авиогрупата на кораба, включваща 12 щурмовика Як-38М, 1 – 2 двуместни Як-38У, 16 противолодъчни вертолета Ка-27ПЛ, 2 спасителни Ка-25ПС и 2 целеуказателя Ка-25ДЦ (по-късно са заменени с Ка-27ПС). Прехода към мястото на постоянно базиране е решено да се съвмести с първата бойна служба. На 7 юни ТАВКР „Баку“ напуска Севастопол. В хода на бойната служба в Средиземно море ТАВКР, в частност, осъществява постоянно наблюдение над американския атомен многоцелеви самолетоносач USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) („Дуайт Д. Айзенхауер“). По различни причини през времето на първата служба на кораба са загубени два летателни апарата – Як-38У и Ка-27ПЛ (съответно, на 12 юли и 11 август), няма пострадали летци. На 17 декември ТАВКР „Баку“ пристига в Североморск и е зачислен в състава на 170-та бригада противолодъчни кораби на 7-ма оперативна ескадра.[1]

Впоследствие кораба повече не излиза за бойна служба, макар занятията по бойна подготовка да продължават. През 1989 г. ТАВКР три пъти взема участие в отработването на подсигуряването на стоварването на морски десант, корабните щурмовици извършват 171 полета, а вертолетите – 1142. На 4 октомври 1990 г. ТАВКР е преименуван на „Адмирал на Флота на Съветския Съюз Горшков“. За 1990 г. са извършени 47 полета на самолетите и 1211 полета на вертолети. Впоследствие интензивността на бойната подготовка започва да намалява. За 1991 г. палубните вертолети извършват 417 полета. В периода септември-октомври 1991 г. на борда на крайцера минава корабния етап от изпитанията на новия палубен изтребител с ВИК Як-141, който в перспектива трябва да замени старите щурмовици Як-38 в ролята на основна палубна машина. На 26 септември двата действащи образеца по ред извършват кацане на палубата на ТАВКР, а на 30 септември – първото си излитане. На 5 октомври се случва авария, със загуба на единия самолет (пилота уцелява). След това изпитания са прекратени и повече не се възобновяват. След година програмата по разработката на Як-141 е закрита.[1]

На 1 февруари 1992 г. в резултат на авария на паропровода и възникнал пожар в кърмовото машинно в кърмовия отсек загиват 6 човека. На 3 февруари 1992 г. ТАВКР е поставен за ремонт в КРЗ-35 в Рост (Мурманск). На 26 юли военноморския флаг на СССР е заменен с Андреевския флаг. След това кораба е преведен в Росляково.[1]

Продажбата на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

Авионосен крайцер на ходовите изпитания в Северодвинск, 3 юли 2013 г.

През 1994 г. започват преговори за продажбата на кораба на Индия. Документите са подписани през октомври 2000 г., но сумата на контракта до 2002 г. остава предмет на пазарлък. Подписаното на 20 януари 2004 г. съглашение предвижда отделянето на 974 милиона долара США за възстановяване и модернизация на ТАВКР и 530 млн. долара за доставка на 16 изтребителя МиГ-29К и противолодъчни вертолети Ка-31 и Ка-27. Кораба трябва да бъде предаден на купувача в края на 2008 г. След като заплаща около 458 млн долара, от януари 2007 г. Индия спира последващите плащания по договора. През ноември 2007 г. руската страна поставя въпроса за недооценка на обема на работите. През декември 2008 г., след визита на Президента на РФ Дмитрий Медведев в Индия, комитета на индийското правителство по безопасност одобрява началото на преговори за нова цена за модернизацията на кораба.

През юли 1999 г. ТАВКР е отбуксиран в Северодвинск за преминаване на модернизация по поръчка на индийските ВМС.

През 2007 г., по думите на главата на корпорацията „Ростехнологии“ Сергей Чемезов, ремонта на ТАВКР се задържа поради дефицит на кадри:

За изпълняване на експортния договор трябва да събираме работници от цялата страна, за ремонта на крайцера „Адмирал Горшков“ няма заварчици, тях водим от цялата страна.[3]

На 3 юли 2013 ТАВКР излиза в Бяло море за ходови изпитания: в течение на месец се проверява работата в различни режими на всички котли на главната енергетична установка. От 3 август до 30 септември в Баренцево море преминават полетните изпитания с участието на самолети и вертолети на палубната авиация и предаването на системата „кораб-самолет“. На 16 ноември 2013 г. се състоява тържественото предаване на самолетоносача на ВМС на Индия[4].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юли 2014 г. реставрираният носов знак на ТАВКР, останал в корабостроителницата след преоборудването на кораба за индийските ВМС, е поставен в качеството на паметник около морската кадетска школа „Адмирал П. Г. Котов“ в Северодвинск[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Бабич „Наши авианосцы“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Горшков (авианесущий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.