Александър Шишман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Шишман
българо-османски военачалник
Роден: 14 век
Починал: 1418 г.
Измир, второто губернаторство на Искендер Шишман и мястото на смъртта му в бой с въстаниците на шейх Бьорклюдже Мустафа.

Александър Шишман или след като приема исляма Искендер бей (осм. тур.: اسكندر بك) е първородният син на цар Иван Шишман. Пленен при падането на Търновското царство, той приема исляма и е наречен Искендер.

След като през лятото на 1398 година султан Баязид I завзема турския бейлик Самсун в средата на южния бряг на Черно море, Искендер бей е назначен за негов управител.[1] Той отказва висок команден пост в турската войска през 1402 г. по време на войната срещу Тимур, в която османците са разгромени и бейликът на Александър е завладян, а за негов бей Тимур назначава селджукския принц Исфендияр, а потурченият български принц вероятно се прибира в двора на бъдещия султан Мехмед I.

След края на междуособните войни на османските престолонаследници Искендер бей е на служба при султан Мехмед I. През втората половина на 1415 година султанът предприема поход в западните части на Мала Азия срещу емира на Айдън Джунейд, който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на Измир. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд – Айдън и Сарухан, за управител на които е назначен Искендер бей. В същото време самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на Никопол, където някога е бил пленен Александър Шишман.[2]

Братът на Александър, бъдещия константинополски патриарх Йосиф II, по това време (1393-1416) е митрополит на Ефес, недалеч от неговия санджак.

През 1416-1417 година в Измир избухва въстание, водено от дервиша Бьорклюдже Мустафа и свързано със започналия по същото време поход срещу султана на шейх Бедреддин Симави. Искендер бей, макар да не разполага с голяма войска, през 1418 напада метежниците. Военният ръководител на бунта Бьорклюдже Мустафа обгражда отряда му в една теснина на планината Стиларион, южно от Измир, и го разгромява. Александър загива в битката.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Имбър 2000, с. 65.
  2. Имбър 2000, с. 116-118.
Цитирани източници
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 65.