Аната

Част от серията статии за Будизъм
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда Бодхисатва
Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм
Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа

В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за "не-аз" или илюзията за "аз". В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално "аз" и "мое" и затова човек не трябва да се вкопчва към тях.

В някои от сутрите усъвършенстването на мъдростта за отсъствието на аз се посочва като състояние на истинското аз или крайната цел на пътя в Будизма.

В Татагатагаба сутра е описано, как Буда със своето буда-око може всъщност да види "скъпоценния камък" във всяко същество: "скрит в клешите [умствените замърсявания] от алчност, желания, гняв и глупост, са величествено и неизменно разположени Татагата мъдростта [на Буда], виждането на Татагата и тялото на Татагата [...] всички същества, макар да се намират всред всякакви видове клеша имат в себе си татагатагаба, който е вечно незамърсяван и изпълнен с добродетели, които не са различни от моите собствени". Това представлява потенциала на всеки индивид да бъде Буда.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anatta“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.