Асен Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Даскалов
български революционер

Роден
Починал
10 август 1925 г. (26 г.)

Асен Петров Даскалов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Даскалов е роден на 19 февруари 1899 година в Радомир. Завършва основно образование в Радомир, после в 1919 година Педагогическото училище в Кюстендил, като по това време е привърженик на анархизма.[1] През 1920 година става студент по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Заедно с Иван Михайлов, колегата си юрист Кирил Дрангов, поета Любомир Весов и Илия Кушев Даскалов е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. През пролетта на 1921 година Асен Даскалов напуска университета и се отдава изцяло на революционна дейност. Става четник в четата на Димитър Джузданов, а по-късно и в четата на малешевския войвода Борис Тиков. Даскалов показва сподобности на добър стрелец и получава индивидуални задачи - хвърля бомба срещу колата на земеделския министър Райко Даскалов край Парламента и граната в правителствената ложа в Народния театър, където на представление са Стамболийски и част от министрите му. И при двата атентата няма жертви, като остават съмнения, че Асен Даскалов умишлено не изпълнява смъртните присъди[2]. След атентатите Асен Даскалов е изпратен с чета в Македония, където той известно време е войвода.

Асен Даскалов взема дейно участие в акцията на ВМРО в Горна Джумая на 12 септември 1924 година, когато са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.[3][4][5]

Асен Даскалов убит на 10 август 1925 година на гара Батановци по заповед на Иван Михайлов.[6] За неговите качества Михайлов в своите спомени пише следното:

Даскалов бе майстор стрелец. А бе готов да се хвърли в най-рисковани предприятия. Склонен бе към авантюри. За моментни, бързи акции той бе истински тигър.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин... Том първи. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-473-8. с. 64.
  2. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър)
  3. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  5. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  6. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 115.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 217-218, 714.
     Портал „Македония“         Портал „Македония