Асен Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Даскалов
български революционер
Роден
Починал
10 август 1925 г. (26 г.)
Батановци, България

Асен Петров Даскалов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Даскалов е роден на 19 февруари 1899 година в Радомир. Завършва основно образование в Радомир, после в 1919 година Педагогическото училище в Кюстендил, като по това време е привърженик на анархизма.[1] През 1920 година става студент по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Заедно с Иван Михайлов, колегата си юрист Кирил Дрангов, поета Любомир Весов и Илия Кушев Даскалов е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. През пролетта на 1921 година Асен Даскалов напуска университета и се отдава изцяло на революционна дейност. Става четник в четата на Димитър Джузданов, а по-късно и в четата на малешевския войвода Борис Тиков. Даскалов показва сподобности на добър стрелец и получава индивидуални задачи - хвърля бомба срещу колата на земеделския министър Райко Даскалов край Парламента и граната в правителствената ложа в Народния театър,[2] където на представление са Стамболийски и част от министрите му. И при двата атентата няма жертви, като остават съмнения, че Асен Даскалов умишлено не изпълнява смъртните присъди[3]. След атентатите Асен Даскалов е изпратен с чета в Македония, където той известно време е войвода.

Асен Даскалов взема дейно участие в акцията на ВМРО в Горна Джумая на 12 септември 1924 година, когато са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.[4][5][6][7]

Асен Даскалов е убит на 10 август 1925 година на гара Батановци по заповед на Иван Михайлов.[8] За неговите качества Михайлов в своите спомени пише следното:

„ Даскалов бе майстор стрелец. А бе готов да се хвърли в най-рисковани предприятия. Склонен бе към авантюри. За моментни, бързи акции той бе истински тигър.[9] “

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин... Том първи. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-473-8. с. 64.
  2. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 27, 28 март 1923 г., стр. 1
  3. ↑ Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър), архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713171859/http://www.krumblagov.com/fifty/47.php, посетен на 2011-02-04 
  4. ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
  6. ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 119.
  8. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 115.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 217-218, 714.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Даскалов&oldid=11233755“.