Ванко Ганчев
| Ванко Ганчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
21 декември 1898 г.
|
|---|---|
| Починал | 1954 г.
|
Ванко Гаврилов Ганчев, известен като Аспарух Ганчев и Аспарух Бесарабчето[1], е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ганчев е роден в Севастопол, тогава в Руската империя, в семейство на таврийски българи. Първоначалното си образование получава в родното село на своя баща – Вячеславка.[2] В 1917 година завършва гимназия в Ногайск и започва да следва в Политехническия институт в Петроград, но не завършва заради избухването на Болшевишката революция и последвалата я гражданска война. Участва във войната като кавалерист от Червената армия и се сражава с частите на Нестор Махно. Член е на българското дружество във Вячеславка.[2]
В края на 1919 година емигрира в България, за да продължи образованието си. Работи като учител в Лом и Бяла Слатина. От септември 1920 година е в прогимназията в Петрич, а от 1921 година – в местната гимназия в този град.[3] Там директорът му Атанас Маджаров, който е и пунктов началник на ВМРО в Петрич, го привлича към революционната организация.
През 1922 година Ганчев, получил псевдонима Аспарух, влиза в сярската чета на Михаил Скендеров. По-късно е секретар в четата на Иван Келпеков, която действа в Драмско. В Драмско четата води няколко сражения с гръцки войски, най-голямото от които е при село Търлис през май 1923 година. В края на същата година Ганчев е прехвърлен в четата на Алеко Василев и участва в отблъскването на въоръжените групи, пращани от Сърбия, за да убиват дейци на ВМРО в Пиринска Македония.
На 12 май 1925 година Аспарух Ганчев е назначен за пълномощник на ЦК за Неврокопска околия и е избран за председател на Неврокопския околийски революционен комитет. Участва в Дъбнишката акция.[4] На следната година е назначен за Кавалски околийски войвода. Ганчев изгражда и бази около Неврокопско – Девин, Доспат, Батак и Лъджене. На Осмия конгрес на ВМРО през април 1932 година е определен за Солунски окръжен войвода. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е интерниран във вътрешността на страната.
След освобождението на част от Вардарска и Егейска Македония през април 1941 година Ганчев се установява в Сяр. През 1942 година посещава Иван Михайлов в Загреб.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Ганчев се установява в Русе, където се занимава със земеделие. От септември 1947 година е учител по руски и математика в гимназията в Две могили, Беленско, а от 1948 година е учител в Исперих. През 1950 година е арестуван от комунистическите власти и на скалъпен политически процес е осъден на смърт и екзекутиран през 1954 година.[5]
Иван Михайлов пише за него:
| „ | По пътя за Банско се сприятелихме с Ганчева; остана ми в паметта, че той може за в бъдеще да се смята като една от най-добрите сили в нашите редове, особено за организирване на бойни групи и за воденето им в сражения...[6] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 137.
- ↑ а б Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 136, бел. 57.
- ↑ Николов, Георги. Петричката гимназия 1919-1989. Факти, документи и спомени, София, 1999, стр. 89.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 84.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 235.
