Биг Джо 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Биг Джо 1 (ВJ-1)
Данни за кораба
Ракета-носителАтлас D 10D
Полет на Мъркюри №2
КосмодрумБаза на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-14
Старт9 септември 1959
02:19:00 UTC
Кацане21 август 1959
02:32:00 UTC
Място на кацанеАтлантически океан
2407 km югоизточно от Кейп Канаверал
Продължителност на полета13 минути
Брой обиколкисуборбитален космически полет
Изминато разстояние2292 km
Апогей153 km
Маса1159 кг

Данни за екипажа
Членове на екипажабезпилотен
ПозивнаВJ-1
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
LJ-1 LJ-6
Биг Джо 1 (ВJ-1) в Общомедия
„Биг Джо 1“ на стартовата площадка.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Мисията Биг Джо 1 (ВJ-1) (на английски: Big Joe 1) e част от програма „Мъркюри“, в рамките на която е осъществен само един старт. Това е първо използване на ракетата-носител „Атлас“ в програмата.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

„Биг Джо“ стартира с ракета-носител „Атлас“ като безпилотен макет на капсулата на космическия кораб „Мъркюри“ от Кейп Канаверал, Флорида на 9 септември 1959 г. Целта на полета е проверка поведението на космическия кораб при изхвърлянето на топлозащитния екран.

Полетът е частично успешен. Топплозащитния екран издържа спуска и е в учудващо добро състояние, когато е изваден от Атлантическия океан. Двигателите на "Атлас-D" се отделят късно от капсулата "Мъркюри". Заради голямото тегло (неотделените двигатели на ракетата-носител) спирачния двигател работи по-натоварено и изчерпва горивото си 14 секунди по-рано, а макетът на кораба не е снабден със система за аварийно спасяване (САС). Капсулата на „Мъркюри“ прелетява по балистична траектория 2292 километра, достигайки апогей 140 km и се приземява след 13-минутен полет. Капсулата е изследвана за всички ефекти от въздействието на високата температура при спускането в атмосферата, както и влиянието на други динамични сили и напрежения. Получените данни от полета напълно удовлетворяват НАСА и следващия планиран полет „Биг Джо-2“ е отменен.

Макетът на космическата капсула, използвана в полета e изложена в Националния аерокосмически музей към Смитсъновия институт във Вашингтон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]