Мъркюри 5
| Мъркюри-Атлас 5 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Атлас LV-3В 93D |
| Полет на Мъркюри № | 22 (капсула № 9) |
| Космодрум | База на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-14 |
| Старт | 29 ноември 1961 15:08:00 UTC |
| Кацане | 29 ноември 1961 18:28:59 UTC |
| Място на кацане | Атлантически океан, 805 км североизточно от Бермудите |
| Продължителност на полета | 3 часа 20 минути 59 секунди |
| Брой обиколки | 2 |
| Изминато разстояние | 81 902 км |
| Апогей | 237,2 км |
| Перигей | 160,1 км |
| Инклинация | 34,0° |
| Период | 88,5 минути |
| Маса | 1315,4 кг |
| NSSDC_ID | 1961-033A |
| NORAD ID | 00208 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | примат |
| Позивна | МА-5 |
| Снимка на екипажа | |
 шимпанзето Енос | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
| MS-1 |
 MА-6 |
| Мъркюри-Атлас 5 в Общомедия | |
Мъркюри 5 (на английски: Mercury 5) е американски космически кораб от първо поколение. Това е първата мисия, при която НАСА извежда живо същество в околоземна орбита — шимпанзето Енос.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1961 г. СССР има два орбитални космически полета: Восток 1 и Восток 2. НАСА очевидно изостава, извършила също два, но суборбитални, полета. Американците превръщат в носител своята по-мощна ракета Атлас D, с помощта на която се надяват да достигнат околоземна орбита. Преди да изпрати човек, НАСА решава, че спазвайки принципа „сигурността преди всичко“, трябва да осъществи орбитален полет с примат на борда. Едва след успешното осъществяване на такъв полет, може да се мисли за извеждане на човек на околоземна орбита.
Орбитален космически полет
[редактиране | редактиране на кода]На 29 октомври 1961 г., три шимпанзета и група от дванадесет медицински специалисти пристигат на Кейп Канаверъл, Флорида и започват подготовка за полет. Шимпанзетата са Енос, Джим и Хам — ветеран от полета на Мъркюри 2. Енос е роден в Камерун, Африка и е на служба в USAF от 3 април 1960 г.
На 29 ноември 1961 г. в 15:08 UTC стартира Мъркюри — Атлас 5 и извежда на околоземна орбита първия примат. Космическия кораб облита Земята два пъти и след 3 часа и 20 минути се приводнява успешно в Атлантическия океан близо до Канарските острови.
Това кацане, толкова далеч от разчетената, точка се дължало на неточно изчислена от наземните компютри инклинация на орбитата на Мъркюри 5. Енос едва не загинал след като престоял в кабината на космическия кораб близо пет часа и половина. Поради повреда в кондициониращата инсталация температурата в кораба се повишавала непрекъснато, а животното се дехидратирало. Този полет показал, че НАСА правилно се решила на такава стъпка и до полет на човек на околоземна орбита има още много работа за свършване. Новата ракета — носител Атлас D се оказала напълно способна да достигне околоземна орбита и залагането в началото на програмата на по-леката ракета-носител Редстоун било отчетено като грешка, която вероятно струвала на САЩ първенството в началния етап на пилотираните космически полети.
След полета
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки проблемите по време на полета Енос оцелял в сравнително добра кондиция. Той починал след една година, на 4 ноември 1962 г. от шигелоза. Лекарите сметнали, че това няма общо с извършения преди повече от дванадесет месеца орбитален полет.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Grimwood, J. M. Project Mercury: a chronology. NASA, 1963. Посетен на 23 август 2009. HTML copy
- Alexander, C. C.; Grimwood, J. M.; Swenson, L. S. This new ocean: a history of Project Mercury. NASA, 1966. Посетен на 23 август 2009. HTML copy Архив на оригинала от 2010-06-17 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||
| ||||||||||
