Битка при Сесеня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Сесеня
Гражданска война в Испания
Т-26, използван от Испанската републиканска армия, близо до Саламанка
Информация
Период29 октомври 1936 г.
МястоСесеня, Толедо
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Испания Испания
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Бунтовническа фракция
Командири и лидери
Испания Енрике Листер
Испания Илдефонсо Пучдендолас  
Съюз на съветските социалистически републики Пол Арман
Хосе Итуарте
Сили
1-ва Смесена бригада (ок. 3 800 войници)[1]
15 танка Т-26
2 000 войници
най-малко 11 италиански танкети L3/33
Жертви и загуби
8 убити[2]
3 унищожени танка
Според СССР: 600 убити[2]
11 унищожени танкети

Битката при Сесеня е неуспешно републиканско-съветско нападение срещу националистическата крепост Сесеня, близо до Толедо, на 30 км южно от Мадрид през октомври 1936 г. по време на Гражданската война в Испания.

След падането на Талавера де ла Рейна и Толедо през септември 1936 г., националистическите войски настъпват към Мадрид и през октомври са на 30 км от града. Републиканското правителство, което получава нови съветски оръжия, решава да започне контраофанзива, за да спре националистите при Сесеня. Атаката се проваля и националистите подновяват настъплението си към Мадрид. Битката е забележителна с това, че за първи път се наблюдава масирана танкова битка в Испанската война и с използването от националистическите войски на коктейли Молотов срещу съветските танкове Т-26.[3][4]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1936 г. Испанската републиканска армия започва атака срещу държания от националистите град Сесеня. Републиканците атакуват със сила от 15 танка Т-26, въоръжени с 45-милиметрово оръдие, водени от литовски специалист по танкове, капитан Пол Арман, и от съветски войски с испански артилеристи, и 1-ва смесена бригада, новосъздадена бригада, ръководена от Енрике Листер. Срещу тях националистите притежават кавалерия, водена от полковник Итуарте, марокански редовни войници и няколко италиански танкети. Съветските танкове се събират заедно за шокова атака и навлизат в Сесеня. Арман твърди, че съветските танкове са унищожили два пехотни батальона, два кавалерийски ескадрона, десет 75 мм оръдия, две танкети и 20-30 камиона.[5] Танковете пресичат Сесеня и достигат Ескивиас, въпреки това смесената бригада на Листер така и не влиза в града и танковите сили трябва да се оттеглят.[6] Михаил Колцов, съветски журналист в Сесеня казва: „Листер... обясни с гримаса на лицето си, че неговите части са се движели добре в началото, но след 1 500 метра са се почувствали уморени...“[7] Освен това националистите успяват да унищожат три съветски танка и да повредят още три с коктейли Молотов и артилерийски огън. Четирима съветски и четирима републикански испански танкисти са убити в битка, а други шестима ранени. Същият ден републиканската армия, водена от полковник Илдефонсо Пучдендолас, предприема нова атака срещу близкия град Илескас, но тя е отбита. Пучдендолас е убит от собствените си войници, когато се опитва да предотврати дезертьорство.[8]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Атаката се проваля, тъй като испанската републиканска пехота няма подготовка за битка с танкове, но съветските танкове се оказват ефективни. Според авторът Томас един съветски танк е унищожил 11 италиански танкети. Същия ден ескадрила съветски бомбардировачи Катюшка нападат Севиля. Поради пристигането на съветските оръжия, нацистка Германия решава да увеличи помощта си за националистите и да организира Легион „Кондор“.[9]

Националистите подновяват офанзивата си, Хетафе (на 13 км южно от Мадрид) пада на 4 ноември, а на 8 ноември националистите започват фронталната си атака на Мадрид. Въпреки това, Емилио Мола решава да оттегли част от войските си от атаката на Мадрид, за да подсили фланговете от страх от нова танкова битка.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. According to Thomas each mixed brigade was to be 3,800 strong, but most of the brigades never achieve this streng. Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.530
  2. а б Stalin and the Spanish Civil War: Chapter 15
  3. History of the Molotov cocktail
  4. Thomas, Hugh (1994). The Spanish Civil War. Simon & Schuster, p. 468. ISBN 0-671-75876-4
  5. Soviet Tank Operations in the Spanish Civil War by Steven J. Zaloga // Посетен на 2018-08-21.
  6. Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.454
  7. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.169
  8. Héctor Alonso García, El coronel Puigdengolas y la batalla de Badajoz: (agosto de 1936), Valencia 2014
  9. Beevor, Antony. (2001). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp.174-175
  10. Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. Princeton. p.320

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish civil war, 1936–1939. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton.
  • Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Thomas, Hugh. (2001) The Spanish Civil War. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Seseña в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​