Направо към съдържанието

Настъпление в Леванте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Настъпление в Леванте
Гражданска война в Испания
Марокански войски в Рубиелос де Мора, 1938 г.
Марокански войски в Рубиелос де Мора, 1938 г.
Информация
Период25 април – 24 юли 1938 г.
МястоИзточна Испания
РезултатПобеда за републиканците
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Кралство Италия
Легион „Кондор“
Испания Испания
Командири и лидери
Рафаел Гарсия Валиньо
Хосе Солчага
Хосе Енрике Варела
Италия Марио Берти
Испания Леополдо Менендес[1][2]
Испания Висенте Рохо
Испания Карлос Ромеро Хименес[3]
Испания Ернесто Гемес
Испания Густаво Дуран[4]
Сили
125 000 войници[5]
900 – 1 000 артилерия
400 самолета
125 000 войници
Жертви и загуби
20 000 убити5 000 убити[6]

Настъплението в Леванте започва през април 1938 г. и е опит на националистическите сили на Франсиско Франко да превземат град Валенсия, държан от републиканците по време на Гражданската война в Испания.

Националистите окупират провинция Кастелон, но офанзивата се проваля поради лошото време и упоритата съпротива на републиканските войски на отбранителната линия XYZ.

След успеха на Арагонската офанзива, в резултат на която националистическите армии достигат Средиземно море, Републиката е разделена на две; Испанската републиканска армия е в безпорядък и пътят към Барселона е отворен за националистите.[7] Дори генерал Висенте Рохо твърди, че Барселона може да бъде превзета с "по-малко сила и за по-малко време", отколкото през януари 1939 г. Националистическите генерали и германските и италианските съюзници на Франсиско Франко очакват бърза атака срещу Барселона. Въпреки това, Франко решава да се обърне на юг срещу столицата на Испанската република Валенсия,[8] защото се страхува от френска намеса в Каталуния след аншлуса.[9] Освен това не иска бърз край на войната, тъй като води война на унищожение срещу Републиката, за да смаже всяка опозиция. Дионисио Ридруехо твърди, че: „Една дълга война означаваше пълна победа. Франко избра по-жестокия вариант, който от негова гледна точка беше и по-ефективен.“

Националистическа офанзива

[редактиране | редактиране на кода]

Националистическата офанзива започва на 25 април с кастилския армейски корпус на генерал Хосе Енрике Варела, галисийския корпус на Антонио Аранда и формацията на Гарсия Валиньо, но напредването е спряно на 27 април. На 1 май националистите продължават офанзивата си, напредвайки на три фронта от Теруел (Варела), брега на Средиземно море (Аранда) и централна колона, движеща се между тях през планините (Гарсия Валиньо). Националистите установяват, че вървят бавно поради дъждовното време през март и април, което забавя настъплението, трудния терен, който подпомага отбраната на републиканските сили, и упоритата решителност на републиканските войски, подсилен с нови оръжия от Франция: съветски изтребители Supermosca (I-16 Type 10) с четири картечници, 40 изтребителя Grumman FF и зенитни оръдия. На 13 юни Кастелон пада от корпуса на Гарсия Валиньо след няколкодневни битки, но те са спрени близо до Сагунто.[10] С падането на Кастелон, националистите разполагат със средиземноморско пристанище, в което могат да бъдат доставени муниции и храна за войските на националистите на този фронт.

Националистите са изненадани от съпротивата на републиканските сили и генерал Алфредо Кинделан се опитва да убеди Франко да се откаже от операцията. Легион „Кондор“ е изтощен и в крайна сметка е изтеглен от фронта. Въпреки това, Франко нарежда атаката да продължи и Валенсия да бъде превзета до 25 юли. До началото на юли националистите подсилват фронта с три дивизии от Италиански експедиционен корпус, водени от генерал Марио Берти, и четири дивизии от корпуса Турия на генерал Хосе Солчага. Освен това националистите разполагат с деветстотин оръдия и четиристотин самолета на този фронт и току-що са получили около 50 италиански средни бомбардировача (BR.20, SM.79, SM.81). Противопоставяйки се на националистите, републиканците разполагат с шестте армейски корпуса от армията на Леванте на генерал Леополдо Менендес.[11]

На 5 юли Гарсия Валиньо атакува от Кастелон, но е спрян от републиканските сили, водени от полковник Густаво Дуран и генерал Менендес в Сиера де Еспадан.[12] Последният натиск на националистическата офанзива започва на 13 юли. На запад корпусът на Солчага се придвижва на юг от Теруел с корпуса на Варела и италианците на техния фланг на изток, а формацията на Гарсия Валиньо се опитва да напредне надолу по брега.[13] След известна решителна съпротива при Мора де Рубиелос и Сарион, републиканската линия в Сиера дел Торо се разпада. След това националистите напредват 60 километра, докато не са спрени от укрепленията на линията XYZ, минаващи на изток и запад от Вивер в Сиера де Еспадан.[14]

Битката на линията XYZ

[редактиране | редактиране на кода]

Между 18 и 23 юли тези защити, държани от два републикански корпуса, водени от полковници Ернесто Гуемес и Карлос Ромеро, успяват да спрат настъплението на националистите. Националистите се опитват да пробият републиканската защита с вълни от пехота и интензивни бомбардировки, но републиканските защитници чрез използването на добре планирани окопи и защитени комуникационни линии успяват да нанесат тежки загуби на националистите (около 20 000 жертви), страдащи сравнително малко (само 5 000 жертви). На 23 юли офанзивата спира, а битката при Ебро, предотвратява по-нататъшни атаки на линията, като изтегля осем националистически дивизии и тяхната тежка артилерия.[15] Националистическата офанзива приключва на по-малко от 40 километра от Валенсия.

Според Бийвър отбраната на линията XYZ е много по-голяма победа за Републиката от Гуадалахара. Националистите окупират провинция Кастелон, но не успяват да завземат Валенсия и претърпяват тежки загуби. Републиканската армия има време да се реорганизира и да планира нападението през река Ебро.[16] Освен това републиканските сили в Каталуния имат време да се превъоръжат с оръжията, получени през френската граница, която е отворена отново през март.[17]

  1. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.287
  2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 808
  3. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 812
  4. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 810
  5. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.346
  6. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.348
  7. Graham, Helen. The Spanish Civil War. A very short Introduction. Oxford University Press. 2005. p.98
  8. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.345
  9. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.286
  10. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 808
  11. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.486
  12. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp. 810
  13. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.347
  14. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp. 810-812
  15. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.352
  16. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.349
  17. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 285
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  • Hugh Thomas (historian), Hugh. The Spanish Civil War. New York, Harper and Row, 1977. ISBN 978-0-06-014278-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Levante Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​