Битка при Малага (1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Малага
Гражданска война в Испания
Информация
Период3 – 8 февруари 1937 г.
МястоМалага
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Подкрепа от:
Кралство Италия
Нацистка Германия
Испания Испания
Командири и лидери
Гонсало Кейпо де Ляно
Франсиско де Бурбон де ла Торе
Агустин Муньос Грандес
Италия Марио Роата
Испания Хосе Вилалба Лакорте
Сили
10 000 италиански войници[1][2]
10 000 марокански регуларес[3]
5 000 милиция рекете[3]
няколко италиански танкове[4]
100 италиански самолета[5]
4 крайцера[6]
12 000 милиция[2][7][8]
16 артилерийски единици
Жертви и загуби
Неизвестен брой испанци
130 убити италианци
424 ранени италианци[9]
3 000 – 5 000 убити[10]
3 600 пленени и екзекутирани[11]
Карта

Битката при Малага е кулминацията на офанзива в началото на 1937 г. от комбинираните националистически и италиански сили, с въздушна и морска подкрепа от Нацистка Германия, за отнемане на републиканския контрол над провинция Малага по време на Гражданската война в Испания.

Участието на редовни марокански части и италиански танкове от наскоро пристигналия Италиански експедиционен корпус води до пълното поражение на Испанската републиканска армия и капитулацията на Малага за по-малко от седмица.

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

След неуспеха при превземането на Мадрид и републиканската контраатака в битката на пътя Коруня, националистите се опитват да си върнат инициативата. Ивица земя с ширина 25 километра в Южна Испания по протежението на Средиземно море, центрирана в Малага, база на испанския републикански флот, е държана от републиканците и пристигането на италиански войски в близкото пристанище Кадис прави атаката срещу Малага логична.[12]

На 17 януари кампанията за завладяване на Малага започва, когато новосъздадената южна армия под командването на Гонсало Кейпо де Ляно настъпва от запад, докато войниците, водени от полковник Антонио Муньос Грандес, атакуват от североизток. И двете атаки срещат малка съпротива и напредват до 15 километра за седмица. Републиканците не успяват да разберат, че националистите се концентрират за атака срещу Малага и по този начин остават неподсилени и неподготвени за основната атака на 3 февруари.[6]

Бойци[редактиране | редактиране на кода]

Националисти[редактиране | редактиране на кода]

Смесена сила от 15 000 националистически войници (марокански колониални войски, членове на карлистката милиция (рекете)[3]) и италиански войници участват в националистическата атака срещу Малага. Тази сила е командвана от Кейпо де Ляно. Италианците, водени от Марио Роата и известни като Черните ризи, формират девет механизирани батальона от около 5 000 - 10 000[3] войници и са оборудвани с леки танкове и бронирани коли. В Алборанско море, Канарските острови, Балеарските острови и Веласко са в позиция да блокират и бомбардират Малага,[13] заедно с германския крайцер Адмирал Шеер. Националистическите сили са допълнително подкрепени от военновъздушните сили на германския легион „Кондор“.[6]

Републиканци[редактиране | редактиране на кода]

Републиканските сили се състоят от 12 000 андалуски милиционери (само 8 000 въоръжени)[14][2] от Националната конфедерация на труда (Confederación Nacional del Trabajo или CNT). Макар и големи по брой и висок дух, милиционерите са напълно неподготвени за война и между тях има силен неприязън между CNT и комунистическите милиционери.[2] Освен това им липсват оръжия, за да поддържат успешна защита срещу модерните оръжия на италианците. В Малага липсва противовъздушна отбрана, милиционерите не изграждат и окопи или пътни блокади и нямат боеприпаси.[3][15]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Армията на Юга започва атаката на Малага от запад при Ронда на 3 февруари. Атакувайки от север през нощта на 4 февруари, италианските черноризци постигат голям пробив, защото републиканците са неподготвени за война с танкове.[4][16] Националистите продължават напредък към Малага и до 6 февруари достигат височините около града. Опасявайки се от обсада, републиканският командир, полковник Вилалба, нарежда евакуацията на Малага.[17] На 8 февруари Кейпо де Ляно и армията на Юга навлизат в мрачна и изоставена Малага.[6]

Последица[редактиране | редактиране на кода]

Националистически репресии[редактиране | редактиране на кода]

Републиканците, които не успяват да избягат от Малага, са или разстреляни, или хвърлени в затвора. След падането на Малага националистите екзекутират 4 000 републиканци само в самия град.[18] Хиляди републикански бежанци бягат от крайбрежния град, много от тях загиват.[6] Националистите настигат бягащите републиканци по пътя за Алмерия и застрелват мъжете, но оставят жените да продължат, за да прехвърлят тежестта на изхранването им върху републиканското правителство.[19] Пол Престън, британски историк казва: „Тълпите от бежанци, които блокираха пътя от Малага, бяха в ад. Те бяха обстрелвани от морето, бомбардирани от въздуха и след това обстрелвани с картечници."[20]

Политически и военни последици[редактиране | редактиране на кода]

Опустошителното поражение, претърпяно от републиканците, кара комунистите в правителството на Валенсия да поискат оставката на 20 февруари на генерал Хосе Асенсио Торадо, заместник-министър на войната. Франсиско Ларго Кабайеро го заменя с човек без военно минало, Карлос де Барайбар.[21]

Бенито Мусолини вижда грандиозния успех на италианските войски като причина да продължи и увеличи италианското участие в Испания, въпреки че се съглася със Споразумението за ненамеса. Плановете за превземане на Валенсия пропадат, за да се постигне решителна победа чрез нападение и превземане на Мадрид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. p. 566
  2. а б в г Beevor 2006, с. 200.
  3. а б в г д Jackson 1967, с. 343.
  4. а б Preston 2006, с. 193.
  5. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2006. p. 567
  6. а б в г д Beevor 2006, с. 201.
  7. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. p. 567
  8. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. p. 567
  9. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 569
  10. CNT: Monumento en memoria de las Víctimas de la Caravana de la Muerte Архив на оригинала от юли 15, 2009 в Wayback Machine.
  11. Diario Sur. Sabemos nombres y apellidos de 3.600 fusilados en Málaga // Посетен на 2010-10-19.
  12. Beevor 2006, с. 199 – 200.
  13. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. p. 569
  14. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 567
  15. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. p. 567
  16. Borkenau 1977, с. 178.
  17. Borkenau 1977, с. 176.
  18. Preston 2006, с. 194.
  19. Borkenau 1977, с. 181.
  20. Preston 2006, с. 195.
  21. Beevor 2006, с. 215.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936–1939. London, Penguin Books, 2006. ISBN 0-14-303765-X.
  • Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press, 1967.
  • Borkenau, Franz. El reñidero español. Madrid, Ibérica de Ediciones y Publicaciones, 1977. ISBN 84-85361-01-6.
  • Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution and Revenge. London, Penguin Books, 2006.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. New York, Harper & Brothers, 1961.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Málaga (1937) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​