Направо към съдържанието

Битка при Менорка (1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Менорка
Гражданска война в Испания
Информация
Период7 – 9 февруари 1939 г.
МястоМенорка, Балеарски острови
РезултатПобеда за националистите
  • Капитулация на републиканския гарнизон
  • Евакуация на републикански войници и цивилни от британския тежък крайцер „HMS Devonshire“
  • Националистите окупират остров Менорка
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракцияИспания Испания
Командири и лидери
Фернандо Сарториус Диас де Мендоса
Алфонсо Уселети
Педро Понс
Хуан Томас (ранен в бой)[1]
Испания Луис Гонсалес де Убиета
Испания Марселино Родригес  
Сили
3 батальона[2]1 бригада

Битката при Менорка се провежда на остров Менорка между 7 и 9 февруари 1939 г. по време на последната фаза от Гражданската война в Испания.

След падането на Каталония остров Менорка, единственият балеарски остров, държан от републиката, е изолиран от другите територии на правителството от националистическата морска блокада. Франсиско Франко информира британското правителство, че италианските войски на Бенито Мусолини ще напуснат Балеарските острови след войната, и то се съгласява да уреди предаването на републиканския гарнизон.[3]

На 8 януари 1939 г. адмирал Луис Гонсалес де Убиета е прехвърлен в Менорка, за да поеме командването на испанската републиканска военноморска база в Маон. Той също така получава властта да командва всички републикански военни сили на острова.[4]

На 7 февруари крайцерът на Кралския британски флот HMS Devonshire акостира на пристанището в Маон с емисар на националистите Фернандо Сарториус на борда. Сарториус съобщава на републиканския командир Луис Гонсалес де Убиета, че националистическите сили ще окупират острова на 8 февруари, но републиканските офицери и поддръжници ще го напуснат. Същия ден три батальона от републиканския гарнизон, водени от член на Петата колона, офицера Хуан Томас, окупират Сиутадела де Менорка, след като убиват републиканския командир Марселино Родригес. Една бригада републикански войски пристига от Маон и побеждава бунтовническите войски след кратко сражение и обкръжава Сиутадела. Въпреки това републиканските офицери, убедени, че всяка съпротива при тези обстоятелства е безсмислена, искат безопасно транспортиране към континента. Британците уреждат предаването на Менорка на националистите на борда на HMS Devonshire. На 8 февруари италиански и испански националистически бомбардировачи атакуват Маон. Същия ден HMS Devonshire отплава за Марсилия с 452 републикански бежанци на борда.[5] На 9 февруари 105-а дивизия на националистическата армия слиза в Сиутадела и останалите републикански войски се предават.[6]

След предаването на Менорка много републикански офицери в централната зона на Испания считат, че ще се договорят с националистите и започват да планират преврат срещу правителството на Хуан Негрин.[7]

  1. Guerra Civil. Juan Thomas Riutort, teniente en Ciudadela, Menorca, en una cama.
  2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2006. London. p. 860
  3. Beevor, Antony. The Battle for Spain. THe Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. p. 385
  4. Diario oficial nº22, 22 de enero de 1939
  5. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2006. London. p. 861
  6. Salas Larrazábal, Ramón & Jesús (1986). Historia general de la Guerra de España.Rialp, p. 393. ISBN 84-321-2340-4
  7. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2006. London. p. 861
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Minorca (1939) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​