Направо към съдържанието

Битка при Билбао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Билбао
Гражданска война в Испания
Информация
Период12 – 19 юни 1937 г.
МястоБискай, Страна на баските
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Легион „Кондор“
Кралство Италия
Испания Испания
Страна на баските
Командири и лидери
Фидел Арондо
Хосе Солчага
Рафаел Гарсия Валиньо
Хуан Баутиста Санчес
Волфрам фон Рихтхофен
Еторе Бастико
Испания Мариано Улибари
Испания Хуан Куерто Ибаняс (предава се)
Испания Пабло Белдераин
Испания Жозеф Пуц
Испания Нино Нанети  
Сили
60 000 националистически войници
15 000 италиански войници
50 000 войници и милиция
Жертви и загуби
Неизвестен брой националисти
Италия:
105 убити
427 ранени
3 изчезнали
Неизвестно
Карта

Битката при Билбао е част от Северната офанзива в Гражданската война в Испания, при която националистическата армия превзема Билбао и останалата част от Страната на баските, контролирана от Републиката.

Билбао е столица на автономната баска област, създадена от републиката след началото на войната, за да възнагради баската националистическа подкрепа към републиката. Баските в Испания обикновено обитават четири провинции: Навара, Алава, Гипускоа и Бискай. Баските националисти са доминиращи в последните две провинции. Навара и Алава подкрепят въстанието срещу републиката.[1]

Испанските националистически войски превземат Гипускоа в началото на войната с падането на Ирун през август и Сан Себастиан на 13 септември 1936 г.[2], изолирайки Страната на баските и зоната, държана от северните републиканци от френската граница. На 31 март националистите, водени от генерал Емилио Мола, започват офанзива срещу провинция Бискай. Баските войски трябва да се оттеглят и до юни националистите достигат покрайнините на Билбао.

До 11 юни 1937 г. баските сили отстъпват обратно към град Билбао, който е защитаван от поредица от бързи укрепления, наречени „Железният пръстен на Билбао“. Той обаче е лошо проектиран за отбрана.[3] Това е доста остаряла концепция, подобна на укрепленията от Първата световна война и затова е уязвима за съвременна война и оръжия, като самолети и артилерия, и само 30 000 войници го защитават (замислено е да бъде защитаван от 70 000). Следователно Железният пръстен е доста лесно преодолян от националистическите сили.[4][5]

Пръстенът е пробит от пехотно нападение, подкрепено от тежка авиация и артилерийски обстрел (150 оръдия и 70 бомбардировача). На 12 юни Испанската републиканска армия предприема отклоняваща атака срещу Уеска, за да спре националистическата офанзива, но националистическите войски продължават напредъка си. През нощта на 13 юни защитниците евакуират по-голямата част от цивилното население от града. На 18 юни генерал Улибари изтегля останалите си войски от Билбао и националистите окупират града на следващия ден. Мостовете му са разрушени, за да попречат на нападателите, но градът остава почти непокътнат.[6]

  1. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. 1965. с. 384.
  2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Rev. New York, Modern Library, 2001. ISBN 0375755152. с. 397.
  3. Gabriel Jackson, pp. 380–384.
  4. Josu Chueca: «Burdin Gerrikoa puskatuta»[неработеща препратка], 36ko Gerra orain.
  5. Imanol Villa: «El Cinturón de Hierro» Архив на оригинала от 2012-01-13 в Wayback Machine., El Correo, 2007-02-11.
  6. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. London, Penguin Books, 2006. ISBN 014303765X. с. 236.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Bilbao в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​