Направо към съдържанието

Бунт в Картахена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунт в Картахена
Държавен преврат в Испания (1939)
Информация
Период4 – 7 март 1939 г.
МястоКартахена
Резултат
  • Потушаване на бунта
  • Напускане на републиканския флот
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Испания Испания Бунтовническа фракция
Испания Поддръжници на Сехисмундо Касадо
Командири и лидери
Испания Франсиско Галан
Испания Артемио Пресиосо
Испания Мигел Биса Фернандес–Паласиос		 Артуро Еспа
Рафаел Барионуево
Испания Херардо Арментия
Сили
1 бригада
3 крайцера
8 разрушителя		Гарнизон на Картахена
2 спомагателни крайцера
Жертви и загуби
61 убитиГарнизон на Картахена
1 транспортен кораб е потопен
1 225 убити и 700 пленени

Бунта в Картахена е между 4 и 7 март 1939 г. по време на Гражданската война в Испания.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Каталония през февруари 1939 г. военното положение на републиката е безнадеждно. Тя все още държи столицата и 30% от испанската територия, но републиканската армия е загубила 220 000 войници, вторият град в страната[1] и каталонската военна индустрия.[2] Освен това на 27 февруари президентът на републиката Мануел Асаня подава оставка, а Обединеното кралство и Франция признават франкисткото правителство. Висшите командири на републиканската армия вярват, че по-нататъшната военна съпротива е невъзможна, но министър-председателят, подкрепян от Комунистическата партия на Испания (PCE), иска да продължи съпротивата. Полковник Сехисмундо Касадо, подкрепян от генералите Мануел Гомес и Хосе Миаха, Национална конфедерация на труда (Сиприано Мера), тайните служби на републиката, част от Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и част от Общия съюз на трудещите се, планира държавен преврат срещу Хуан Негрин.[3]

Бунт

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 март Хуан Негрин назначава Франсиско Галан, член на Испанската социалистическа работническа партия, да командва военноморската база Картахена. На 4 март Франсиско Галан пристига в Картахена, за да поеме командването и привържениците на Касадо, водени от полковник Херардо Арментия, се разбунтуват и арестуват Галан.[4] Тогава Петата колона в града, водена от полковник Артуро Еспа, се присъединява към бунта, превзема бреговите батареи на Лос Долорес и радиостанцията, откъдето излъчват призиви за помощ от националистите.[5] Рафаел Барионуево, пенсиониран генерал, живеещ в града, се провъзгласява за военен губернатор.[6]

Бягство на републиканския флот

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 март военновъздушните сили на националистите бомбардират пристанището на Картахена, потопявайки разрушителя на испанския републикански флот „Sánchez Barcáiztegui“.[7] В резултат на това, командирът Мигел Биса Фернандес–Паласиос нарежда на по-голямата част от флота, който включва крайцерите „Miguel de Cervantes“, „Libertad“ и „Mendez Nuñez“, както и осем разрушителя, да избягат от Картахена и да се насочат към Бизерта.

Галан, който е освободен от бунтовниците, бяга на борда на „Libertad“. Тогава IV дивизия на Испанската републиканска армия, командвана от комунистическия офицер Хоаким Родригес, е изпратена в Картахена от Хесус Ернандес, за да потуши бунта.[8] На 7 март 206-та бригада пристига в Картахена, смазва бунта и превзема радиостанцията и бреговите батареи.[9] Убити са 61 души.[10]

Потапяне на Castillo de Olite

[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско Франко изпраща войски в Картахена, за да подкрепят бунта, и същия ден два транспортни кораба на националистите пристигат, без да знаят, че бунтът е бил смазан.[11] Бреговите батареи на Картахена стрелят от близко разстояние и потапят един от тях, SS „Castillo de Olite“. 1 225 войници загиват, а 700 са пленени.[12]

Последица

[редактиране | редактиране на кода]

Бунтът е потушен, но републиканската флота не се връща в Картахена и бяга в Бизерта във Френски Тунис. Френските власти интернират корабите и по-късно ги предават на националистите.[13] Без флота евакуацията на републиканските бежанци е невъзможна.[14]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
  2. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.854
  3. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp.876.878
  4. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.390
  5. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. pp.390-391
  6. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.876
  7. ↑ Juliá, Santos; Casanova, Julían; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.266
  8. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877
  9. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
  10. ↑ Juliá, Santos; Casanova, Julián; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.267
  11. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877
  12. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
  13. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
  14. ↑ Graham, Helen. The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press. 2005. p. 113

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish civil war, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cartagena uprising в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бунт_в_Картахена&oldid=11700619“.