Направо към съдържанието

Настъпление в Уеска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Настъпление в Уеска
Гражданска война в Испания
Информация
Период12 – 19 юни 1937 г.
МястоУеска
РезултатПобеда за националистите[1]
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Испания Испания
Интернационални бригади
Бунтовническа фракция
Командири и лидери
Испания Себастиан Посас
Мате Залка  
Сили
Испания Източна армия
Батальон „Ракоши“
Неизвестно
Жертви и загуби
9 000 убитиНеизвестно

Настъплението в Уеска е републиканска офанзива, която се провежда между 12 и 19 юни 1937 г. по време на Гражданската война в Испания.

Унгарският писател и комунистически командир Мате Залка е убит по време на битката.

През април 1937 г. националистите започват офанзива срещу контролираната от републиканците провинция Бискай и до края на май наварските войски достигат източната страна на отбраната на Билбао. След това републиканското правителство решава да започне две офанзиви на Арагонския и Мадридския фронт, за да отклони националистическите войски.[2]

Републиканското правителство решава да предприеме атака срещу град Уеска, контролиран от националистите. След майските дни републиканските сили на Арагонския фронт са реорганизирани и републиканското правителство създава нова армия на Изтока. Тази сила, под командването на генерал Посас, е подсилена с XII Интернационална бригада, водена от генерал Мате Залка, и четири бригади от централния фронт. Републиканските сили превъзхождат числено националистическите сили, обсадени в Уеска,[3] но националистическите войски са добре окопани и републиканските нямат достатъчно артилерия и бронирана подкрепа.

Атаката срещу Уеска започва на 12 юни, водена от Залка. Републиканските войски, атакуващи през открит терен, са унищожени от картечния и артилерийския огън на националистите. Освен това същия ден Залка е улучен от националистически снаряд и умира. Офанзивата е първото действие на батальона „Ракоши“ (288 души). Батальонът попада в капан от картечен огън и губи една четвърт от хората си. Техният командир Акош Хевеши и политическият комисар Имре Тар са убити на фронта.[4] На 16 юни републиканските войски атакуват селата Алере и Чимиляс, но атаката е отблъсната от националистическите войски. На 19 юни националистите влизат победоносно в Билбао и настъплението е прекратено след други два дни на неуспешни републикански нападения.[5]

Републиканските войски имат тежки загуби (според Бивър, 9 000), главно анархисти и членове на Работническа партия за марксистко обединение.[6] Неуспешната офанзива след майските дни в Барселона увеличава пораженството и подозренията сред републиканските войски в Арагон.[7]

  1. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. pages 347 and 429
  2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. (2001). Penguin Books. London. p.667
  3. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. (2001). Penguin Books. London. p.668
  4. Tremlett, Giles. The International Brigades. London, Bloomsbury Publishing, 2020. ISBN 978 1 4088 5398 6. с. 321.
  5. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. p.277
  6. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. (2001). Penguin Books. London. p.668
  7. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. p.277
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. ISBN 0-14-303765-X
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. ISBN 978-0-14-101161-5
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Huesca Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​