Брягово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брягово (Област Пловдив))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Брягово (Област Хасково).

Брягово
Общи данни
Население 496 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,659 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 4294
Тел. код 03167
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 6745
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(СДП)
Кметство
   - кмет
Брягово
Петър Тенчев
(БСП)
Брягово в Общомедия

Брягово е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Брягово се намира на 15 km южно от Първомай.

Село Брягово се намира в полите на Родопите, от дясната страна на връх Драгойна (813,6 m). През селото минава река Каялийка, която е географската граница между Западни и Източните Родопи; влива се в река Марица. На нея е построен Бряговският язовир. Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове в България. Уникалното географско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Турското име на с. Брягово е Кара Алан. Една легенда гласи, че то е било основано от един родолюбив българин – Кара Иван. Tой е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се оформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка.

В миналото в селото е имало само едно семейство цигани, сега са малко повече, но са преселници и идват само през лятото да търсят работа.

Кара Алан означава черна земя. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем. В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 3 души от Брягово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Хората от селото се препитават с отглеждане на животни и обработване на земята.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Училището в с. Брягово

Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. Тук е една от най-старите църкви на България, „Св. Атанасий“, както и малката църквичка с аязмо, запазила се още от османска власт – „Св. Троица“, събираща и до днес на празника всяка година мало и голямо, също така и възобновеният параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, който отваря врати всяка година на 11 май и посреща хората.

На територията на селото се намират пет язовира. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор в близост до училицето, който жителите наричат „Топлата вода“. Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура – от около 24 °C.

Най-видната личност от селото през Възраждането е зографът Динко Кузмов Шишков. Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата на православната църква, той тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Шишков не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, би могло да се откроят по-ясно както неговото своеобразие, така и влиянията, които е изпитал, неговите афинитети. През 2011 г. е публикувана монография за зографа от Катя Зографова.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите са предимно православни християни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор е на 24 май – тракийска музика, песни и танци!
  • Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор, който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Катя Зографова. Забравеният възрожденец Динко Зограф. С., Вяра, 2010, 48 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]