Б-34

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
100 mm морско оръдие Б-34
Б-34
B-34 (Soviet naval guns).JPG
Съветското 100 mm корабно оръдие (Б-34) в музея-резерват „Малая Земля“ (гр.Новоросийск)
Обща информация
На въоръжение в СССР СССР
Производител Обуховски завод и др.
в СССР СССР
Година на производство 1940 г. – ?
Технически данни
Калибър, mm 100
Дължина на цевта, mm/клб 5795/56
Тегло (бойно) 12,5 t (установка)
Зареждане Раздлено-гилзово зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) -5°
Хоризонтален 352°
Огневи възможности
Далекобойност, km 22
(15 по височина)
Скорострелност
изстрела/минута
15

100 mm морско оръдие образец 1940 г. (Б-34) е съветско универсално корабно оръдие калибър 100 mm.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разработка

Артустановката Б-34 е проектирана в КБ на завода „Болшевик“ под ръководството на конструктора Иля Иванович Иванов през 1936 г. Опитния екземпляр е произведен в средата на 1937 г. и през август-септември преминава изпитания на полигон. На 21 септември 1937 г. проекта е върнат за доработка. Ситуацията се повтаря през декември 1938 и през 1939 г.

Приемане на въоръжение

През 1940 г. Б-34 са приети на въоръжение. Първите Б-34 се поставят на крайцерите от проекта 26 („Киров“) без електротрансмисия и се управляват ръчно, в резултат на което ефективен огън по въздушни цели е невъзможен.

Производство

До 22 юни 1941 г. са произведени 42 оръдия от този тип. В производството, по различно време, участват следните предприятия:

Модификации

През 1944 г. на основата на балистическите решения в Б-34 е създадено мощното противотанково оръдие БС-3.

През 1948 г. ЦКБ-34 модифицира Б-34-У с цел впрягане в система с ПУС „Зенит-42“ и новата система за синхронна силова трансмисия МИСС-42. Модифицираната артустановка получава обозначението Б-34-УСМ. В периода от 1948 до 1953 г. са произведени 114 установки от тази модификация.

През 1953 г. всички по-ранни оръдия Б-34 са модернизирани (Постановление на Съвета на Министрите на СССР № 214—129сс от 14 февруари 1955 г. „О приемане на въоръжение от Военноморските Сили на 100 mm еднооръдейна универсална артилерийска установка Б-34-УСМА-1“).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ствола се състои от свободна тръба, кожух и казенник. Затвора е хоризонтален клинов, механизма на полуавтоматиката е с пневматично действие (впоследствие е заменен с пружинен). Досилката на патроните е принудителна, от пневматичен досилател.

Шита с противокуршумна броня е с подвижно щитче, закриващо амбразурата.

Управлението на зенитния огън се осъществява с помощта на системата за МПУАЗО „Горизонт“.

ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Артустановките Б-34 използват унитарни патрони със следните видове снаряди:

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Оръдията Б-34 се поставят на балтийските и черноморските крайцери проекти 26, 26-бис и 50, есминци, лидери, стражеви кораби (пр. 29, 42, 50) и батареи на бреговата отбрана (двуоръдейната батарея № 668 на кронщатския форт „Княз Меншиков“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: В 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: В 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Б-34“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.