Направо към съдържанието

Вигорозо да Сиена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вигорозо да Сиена
италиански художник и миниатюрист
Роден
ок. 1240
Починал
ок. 1295

Националност Италия
Кариера в изкуството
НаправлениеСиенска школа
ПовлиянГуидо да Сиена, Чимабуе
Вигорозо да Сиена в Общомедия

Вигорòзо да Сиèна (на италиански: Vigoroso da Siena; * ок. 1240, † ок. 1295, Сиена, Сиенска република) e италиански художник и миниатюрист от Сиенската школа, работил през последната четвърт на XIII век.

Първото споменаване на името на художника се отнася към ноември 1276 г.: в документите Вигорозо фигурира като жител на Сиена, но откъде е родом записът не съобщава. По-нататък името „Вигорозо“ на няколко пъти се появява в сиенските архивни документи: през 1280 г. той е съден за дългове. През 1291 г. е споменат като жител на контрада Сан Донато. Два документа съобщават, че през 1292 г. художникът е работил за сиенския камерлинг - ръководител на Бикерна (една от двете финансови магистратури на Сиена) и за четирима контрольори: през януари 1292 г. той получава 9 солди за рисуване на таволета - корица на счетоводна книга, а през юли 1292 г. за същото той получава 10 солди). Вигорозо е последно споменат на 31 декември 1293 г.; записът съобщава за плащане на художника от 10 солди за изработката на герб за сиенския подест.

Дванадесет апостола. Миниатюра. Венеция, Колекция „Чини“

Вигорозо е известен най-вече като художник миниатюрист. Ръкописи с неговите миниатюри се пазят във Венеция, Флоренция, Сиена и Женева.[1]

Великолепната миниатюра „Дванадесет апостоли“ от Колекция „Виторио Чини“ (Венеция) служи за отправна точка за приписване на авторство на серия миниатюри, изпълнени на пергамент с водни бои от флорентиския Кабинет на рисунките (Уфици). Тук са изобразени популярни сюжети от Евангелието – Благовещение, Сретение, Принасяне в храма и др.

Италианската изследователка Ада Лабриола [2] приписва на Вигорозо превъзходна миниатюра със сцена на „Страшния съд“ от „Градуал“, съхраняван в частна колекция в Швейцария, и миниатюрата „Генеалогията на Христос“ от библиотеката на Женевския университет.

В най-добрите миниатюри на Вигорозо може да се забележи причудливата изобретателност, характерна за Ранната френска готика, с която той несъмнено е запознат.

Мадона със светци 1291 г.
Перуджа, Национална галерия на Умбрия

Вигорозо се занимава и с кавалетна живопис, в която следва наложилата се в края на века в Сиена византинийска традиция.Той е по-консервативен в нея отколкото в миниатюрата. „Мадоната с Младенеца и светии“ в Национална галерия на Умбрия (Перуджа) е единственото произведение, на което стои датат и подписът на художника. Специалистите виждат в него влияние на Гуидо да Сиена и на ранното творчество на Чимабуе, за когото е характерна по-архаична трактовка при изображенията на персонажите.[3] На олтарната картина (в църковната класификация, наречена „досал" - олтарно изображение, изрисувано върху една дъска, която е монтирана в задната част над олтара срещу антепендиума), художникът изобразява Мадоната с Младенеца, оградена от Мария Магдалена, Йоан Кръстител, Йоан Богослов и Св. Юлиана. В горната част - Благославящ Христос и четири ангела. Ранните изследователи (Harrison, 1949; Boskowitz, 1973) смятат, че творбата е създадена около 1282 г. и виждат в нея влиянието на живописта от последователите на Копо ди Марковадо. Италианският изкуствовед Лучано Белози, който изучава творбата след реставрацията през 1994 г., заявява, че тя е създадена през 1291 г. и в нея се усеща влиянието на изкуството на Чимабуе. Преди да влезе в Националната галерия на Умбрия, олтарът е бил в църквата Colleggio della Mercantia, но присъствието на Св. Юлиана свидетелства, че преди това е украсила олтара на църквата „Санта Джулиана“ в Перуджа.

В допълнение към тази единствена безспорна творба на Вигорозо, на него се приписва Мадоната с Младенеца на трона (125x63 cm; Мошано, църква „Сант'Андреа“), триптих от колекцията на Музей „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид (Мадоната с Младенеца с осем отличителни белега: сцени от Страстите Христови и петима апостоли), и иконата на Богородица с Младенеца (109х73 см; неизвестно местоположение). Тези произведения обаче нямат ясна атрибуция и не всички експерти ги приписват на работата на Вигорозо да Сиена. Също толкова нестабилен е опитът да му се припише фреска в апсидата на църквата „Сан Бартоломео ин Пантано“ в Пистоя (Карло Волпе, 1954; Алесандро Конти, 1971), която сега се счита за дело на Манфредино ди Пистоя.

  • C. Volpe. Preistoria di Duccio. // Paragone, 49, 1954. — P. 4—22.
  • A. Conti. Appunti pistoiesi. // Annali della Scuola Normale di Pisa. 1971. P. 109 – 124.
  • A. Labriola. La miniatura senese degli anni 1270—1330. // A. Labriola, C. de Benedictis, G. Freuler. La miniatura senese 1270 – 1420. Mil., 2002.
  • A. Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Mil.: Silvana Editoriale, 2003. P. 25– 26, 93 – 99.
  1. M. A. Geffroy „Tablettes inédites de la Biccherna et de la Gabella de Sienne“ in Mélanges d'archéologie et d'histoire, 1882, volume 2, no 2, с. 403-434
  2. A. Labriola. „La miniatura senese degli anni 1270—1330“ in A. Labriola, C. de Benedictis, G. Freuler, La miniatura senese 1270—1420, Milano, 2002
  3. Luciano Bellosi, „Vigoroso da Siena“, dans Caterina Bon, Vittoria Garibaldi (a cura di), Dipinti, sculture e ceramiche della Galleria Nazionale dell’Umbria. Studi e restauri, Florence, Arnaud, 300 p. (ISBN 978-88-8015-011-4), p. 91-94
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вигорозо да Сиена“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​