Гуидо да Сиена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гуидо да Сиена. „Маеста“ ок.1270 г. Палацо Публико, Сиена

Гуидо да Сиена (на италиански: Guido da Siena) е италиански художник, работил в Сиена в периода между 1260 и 1290 г. – Дуеченто[1] (ит. duecento -1200-те години – ХIII век) и е един от основоположниците на Сиенската школа.

Творчество и характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Гуидо да Сиена традиционно се счита, ако не основоположник на Сиенската школа по живопис, то поне за един от двамата нейни бащи[2],[3] (вторият се счита Копо ди Марковалдо).

„Маеста“[редактиране | редактиране на кода]

Около неговата фигура вече много десетилетия не утихват дискусиите. Причината за това е, че единственото произведение, на което има негов подпис, е „Маеста“ (Това е тържествена Мадона с младенеца на трон) от църквата Сан Доменико (сега в Палацо Публико, Сиена), даже около тази картина много години вървят спорове.

Спорната дата на картината

Причината е в това, че освен подписа „Guido de Senis“ на нея стои изписана 1221 година, макар ликовете на Мадоната и младенеца да са изписани в маниера на втората половина на XIII век, близък до Чимабуе[4]. В началото на XIII век ликовете са изписвани иначе, по-примитивно. Мненията на специалистите се разделят.

  • Едни считат[5], че това действително е работа от 1221 година, но лицата са били преизписани през XIV век от Уголино ди Нерио.
  • Други считат[6], че някой умишлено е записал предишна от настоящата дата, но това не се потвърждава от рентгеновото изследване.
  • Трети предполагат, че тази икона е прерисувана от по-древен образец, с цел неговата замяна (в по-усъвършенстван вид), така вероятно са пренесени и цифрите. Така или иначе, но това гигантско произведение, с размер 2,83 х 1,94 метра става база за сравнение, на която специалистите стъпват в опитите си да възстановят творчеството на Гуидо да Сиена[7],[8].
Мадона с младенеца и светци
(св. Франциск, Йоан Кръстител, Йоан Богослов и Мария Магдалена) ок.1270 г., Сиена, Пинакотека.

„Мадона със светци“[редактиране | редактиране на кода]

Художественото творчество на Гуидо да Сиена е от този период от сиенската история, когато след битката при Монтаперти, состояла се на 4 септември 1260 г. в която сиенските гибелини побеждават флорентийските привърженици на папата – гвелфи, в Сиена започва да нараства култа към Мадоната. За отмъщение за поражението, папата на 18 ноември 1260 година отлъчва Сиена от църквата. За религиозните сиенци било много важно, въпреки това Мадонаа както преди да стои на страната на сиенската комуна. Отчасти за утвърждаване на това, образът на Мадоната от чисто религиозен започва да се трансформира в политически образ. Прототип на този нов маниер на изобразяване на Мадоната служи византийската икона „Богородица одигитрия“, но сиенците пресъздават нейният образ по своему. При „Мадона дел Бордоне“ (1261 г. ц. Санта Мария деи Серви), изписана от Копо ди Марковалдо, може види напълно светския и вид, наподобяващ одеяние на царица, макар и изписан в иконописна традиция, а на мафория на Мадоната са видни царски орли (царските орли присътстват и в „Маеста“ Гуидо, те украсяват тъканта на облегалката на трона – мотив, заимстван от Копо). От изображение на духовна защитница, Мадоната се трансформира в образ на републиканска владичица, а нейният царствен статус и власт над града се подчертава чрез присъствието на свита от четири светци-покровители (идеята също явно е заимствана от византийския иконостас).

Именно това представлява Мадоната при Гуидо да Сиена „Мадона със светци (св.Франциск от Асизи, Йоан Кръстител, Йоан Богослов и Мария Магдалена) (ок.1270 г., Сиена, Пинакотека). При по-късните художници, царската свита на Мадоната все повече се разраства, като у Дучо тя съставлява вече 40 светии.

Изображения из живота на Христос[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in „Prospettiva“, 61, 1991, p. 6 – 20 (poi in: Luciano Bellosi, „I vivi parean vivi“. Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56 – 70).
  2. Cesare Brandi, A proposito di una felice ricostruzione della celebre Madonna di Guido da Siena, in „Bullettino senese di storia patria“, n.s. II, 1931, pp. 77 – 80.
  3. James A. Stubblebine, Guido da Siena, Princeton University Press, Princeton 1964.
  4. Duccio. Alle origini della pittura senese, catalogo della mostra (Siena 2003 – 2004), Silvana, Milano 2003. ISBN 88-8215-483-1
  5. Cesare Brandi, Una Madonna del 1262 ed ancora il problema di Guido da Siena, in „L’Arte“, XXXVI, 1933, fasc. I, pp. 3 – 13.
  6. E. Carli, Relazione sul restauro della Madonna di Guido da Siena del 1221, in „Bollettino d'Arte“ 1951, pp.248 – 251
  7. Sotto il duomo di Siena. Scoperte archeologiche, architettoniche e figurative, Silvana, Milano 2003
  8. Walter Angelelli, ad vocem Guido da Siena, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 61, Roma 2003, pp. 417 – 421
  • Evelyn Sandberg-Vavalà, The Madonnas of Guido da Siena, in „The Burlington Magazine“, LXIV, 1934, pp. 254 – 271.
  • Piero Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena: i dipinti dal XII al XV secolo, SAGEP, Genova 1977
  • AA.VV., Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese, Betti editrice, Siena 2012. ISBN 978-88-7576-259-9