Риналдо да Сиена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Риналдо да Сиена. „Мадона и Христос на трона“ ок. 1270 г. Сиена, ц. Конвенто ди Клариса.

Риналдо да Сиена (на италиански: Rinaldo da Siena, работи в Сиена през последната четвърт на XIII век) е италиански художник от Сиенска школа, представител на италианското (Дуеченто от италиански: duecento – 1200-те години).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кръгът от произведения, който сега се приписва на Риналдо да Сиена, по-рано се приписва на анонимен майстор, известен като „Майстор от Клариса“, име, което на свой ред произхожда от икона, изобразяваща „Мадона и Христос на трона“ от сиенската църква „Конвенто ди Клариса“. Новата атрибуция принадлежи на известния италиански учен Лучано Белози.[1]

Всички известни днес произведения показват, че творчеството на Риналдо да Сиена се намира под влияние на водещите майстори от неговата епоха – Гуидо да Сиена, Копо ди Марковалдо и Чимабуе. То в известен смисъл е преходен стадий от следването на византийските образци към създаване на сиенска готика, която в най-чист вид е представена чрез произведенията на Дучо и Симоне Мартини.[2]

Кавалетни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Триптих от музея в Краков (с части „Мадона с младенеца“, „Разпятие“ и „Оплакване“) – след публикуването на изследването на Белози датировка е уточнена около 1270-те години.
  • Кръст от градския музей в Сан Джиминяно, който е изрисуван с не съвсем традиционна иконография: на краищата на десния и левия лъч на кръста са изобразени полуфигури на пророците, а гримасата на лицето на Христос изглежда много по-страдалческа, отколкото на кръста на Чимабуе от църквата „Сан Франческо“ в Арецо.
  • Към 1260 – 1270-те години учените отнасят създаването на образа „Мадона с младенеца и Разпятие“ от Лондонската национална галерия. На долния ред на картината, художникът изобразява Мадоната, държаща младенеца-Христос; на страничните части – „Благовещение“, а на горния ред „Разпятие“ и ангели, тръбящи за настъпването на деня на Страшния съд.
  • Икона от църквата „Конвенто ди Клариса“ – ок. 1285 г., Музей Брукс, Мемфис;

Книжна миниатюра[редактиране | редактиране на кода]

Риналдо се занимава с книжна миниатюра. На него се приписват илюстрации в трактата „Публио Флавио Вегецио Ренато“, посветен на ветеринарството, който е поръчан от Пиеро де Медичи, а сега се пази във флорентинската библиотека Медичеа Лауренциана. Другият илюстриран манускрипт с миниатюри, който се свързва с името на Риналдо е „Книга за управлението на князете“ – Егидио Романо (Национална библиотека Франция, Париж). Приписват му два листа от неизвестен „Градуал“, на един от които е изобразена „Буква G и Св. Франциск, приемащ стигмата“ (Колекция Пол Гети, Лос Анджелис), на друг „Буква I и Св. Антоний Падуански“ (Частна колекция, Милано).

За разлика от религиозните картини, предназначени за църквите, миниатюрите на художника демонстрират голяма изобретателност и свобода.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Luciano Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in „Prospettiva“, 61, 1991, p. 6 – 20 (poi in: Luciano Bellosi, „I vivi parean vivi“. Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56 – 70)
  2. Duccio. Alle origini della pittura senese, catalogo della mostra (Siena 2003 – 2004), Silvana, Milano 2003. ISBN 88-8215-483-1
  • Sotto il duomo di Siena. Scoperte archeologiche, architettoniche e figurative, Silvana, Milano 2003
  • AA.VV., Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese, Betti editrice, Siena 2012. ISBN 978-88-7576-259-9