Владимир Воронин (капитан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Воронин
руски офицер и изследовател

Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Владимир Воронин в Общомедия

Владимир Иванович Воронин е руски флотски офицер, полярен изследовател.

Ранни години (1890 – 1928)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 октомври 1890 година в Сумский Посад, Карелия, Руска империя. През 1916 завършва Архангелското морско училище и плава като щурман на различни кораби в Северния ледовит океан. От 1918 е капитан за далечно плаване и участва в първите Карски експедиции.

Експедиционна дейност (1928 – 1947)[редактиране | редактиране на кода]

От 1928 до 1930 е капитан на ледоразбивача „Георгий Седов“, с който през 1928 участва в търсенето на екипажа на претърпелия авария дирижабъл на експедицията на Умберто Нобиле, а през 1930 – в експедиция възглавявана от Ото Шмид в Карско море.

През 1929 на остров Хукер в о-вите Земя на Франц Йосиф издига съветското знаме и обявява целия архипелаг за съветско владение. На западния бряг на острова в залива Тихи, слиза първата група съветски полярници, които построяват метеорологична станция и пристъпват към работа. Воронин успява да достигне на север до 82° 14` с.ш.

От 28 юли до 1 октомври 1932, като капитан на ледоразбивача „Сибиряков“ и ръководител Ото Шмид, извършва първото плаване за една навигация по Северния морски път от Архангелск до Владивосток, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 завръща кораба в Мурманск.

През 1933 – 1934, като капитан на ледоразбивача „Челюскин“, повтаря пътуването си от 1932.

От 1934 до 1938 е капитан на ледоразбивача „Ермак“, а в годините на Великата отечествена война командва кораба „Йосиф Сталин“ („Сибир“).

В периода 1946 – 1947 възглавява китобойната флотилия „Слава“ и извършва хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл.

Следващи години (1948 – 1952)[редактиране | редактиране на кода]

От 1948 до смъртта си отново е капитан на ледоразбивача „Йосиф Сталин“, с който извършва множество рейсове в арктически води.

От 1946 до 1950 у депутат във Върховния съвет на СССР.

Умира на 18 октомври 1952 година в Диксон, Красноярски край, на 62-годишна възраст. Погребан е в Ленинград.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г.,стр. 41 – 42, 46. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Воронин, Владимир Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.