Горска жаба
Горска жаба | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Fitzinger, 1839 | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Горска жаба в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Горската жаба (Rana dalmatina), наричана също горска дългокрака жаба, е земноводно от семейство Водни жаби (Ranidae). Сред жабите, срещащи се в България, тя прави най-дълги скокове, достигащи до 175 cm.
Горската жаба е зелено-кафява, задните ѝ крака са много дълги, муцуната ѝ е заострена, а точно зад окото има голямо видимо тъпанче.
Разпространение и биотоп
[редактиране | редактиране на кода]Горската жаба се среща в голяма част от Европа, достигайки черноморското крайбрежие на Мала Азия и Кавказ на изток.
В България е разпространена в цялата страна до надморска височина от 1500 m, с изключение на равнинните райони с голям дял на обработваните земи. Разпространен е подвидът R. d. dalmatina.
Горската жаба предпочита влажни местности, като крайречни ливади, широколистни гори и блата.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Горската жаба се храни главно с насекоми, които лови най-често през нощта. Гъстотата на популациите е ниска, в сравнение с тези на други жаби, като жълтокоремната бумка, голямата водна жаба или планинската жаба. Зимата прекарва под водата в горски водоеми и извори, като в някои случаи при зимуването се струпват десетки екземпляри на едно място.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Размножителният период на горската жаба е в самото начало на пролетта – края на февруари и началото на март. Тогава женските снасят 600 – 1400 яйца, разположени в плаващи топки от прозрачна слуз. Малките метаморфозират от юни до септември.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]Горската жаба е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложение II на Закона за биологичното разнообразие.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rana dalmatina (Fitzinger, 1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rana dalmatina в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|