Г-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Г-15
G15 Nations.png
Членки на Г-15
Информация
Основана 1989
1990 (Среща на най-високо равнище)
Цел/фокус Действа като катализатор за по-голямо сътрудничество между водещите развиващи се страни.
Локация Женева, Швейцария
Членство
Председателство Шри Ланка Шри Ланка
Сайт http://www.g15.org/

Г-15[1] е група, съставена първоначално от девет държави, членки на Движението на необвързаните страни. Впоследствие се присъединяват и други държави. Организацията е създадена през септември 1989 г. в Белград, Югославия.

Този неформален форум е създаден, за да насърчи сътрудничеството и да даде своя принос за други международни групи, като Световната търговска организация и Групата на осемте. В него членуват страни от Северна Америка, Южна Америка, Африка и Азия с обща цел за засилен растеж и просперитет.

Г-15 се фокусира върху сътрудничество между развиващите се страни в областта на инвестициите, търговията и технологиите. Членството на Г-15 е разширено до 18 страни, но името остава непроменено. Чили, Иран и Кения се присъединяват от самото началото, докато Югославия вече не е част от групата; Перу, една от страните основателки, решава да напусне Г-15 през 2011 г.[2]

Структура и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Цели на Г-15[3]:

  • Да овладява значителния потенциал, за по-голямо и взаимно изгодно сътрудничество между развиващите се страни.
  • Да извършва редовен преглед на световната обстановка и на състоянието на международните икономически отношения на развиващите се страни.
  • Да служи като форум за редовни консултации между развиващите се страни, с оглед да се координират политиките и действията на страните.
  • Да определя и прилага нови и конкретни схеми за сътрудничество Юг-Юг и да мобилизира по-широка подкрепа за тях.
  • Да поддържа положителен диалог Север-Юг, за да се намерят нови начини за справяне с проблемите в духа на сътрудничеството, конструктивни и взаимно допълващи се.

По проект, Г-15 избягва установяване на административна структура като тези за международните организации като ООН или Световната банка, но Г-15 притежава механизъм за техническа поддръжка (TSF), разположен в Женева. TSF изпълнява функции под ръководството на председателя за текущата година. По този начин се осигурява необходимата подкрепа за дейностите на Г-15 и за нейните цели.

Други органи и функции на Г-15 включват[4]:

  • Среща на върха на държавните и правителствени лидери; Срещата на върха на Г-15 се организира на всеки две години.
  • Организират се годишни срещи на министрите на външните работи на отделните страни членки; Министрите на Г-15 заседават веднъж годишно, за да координират дейностите на групата и да се подготвят за срещата на върха.
  • Управителният съвет (Troika), който е съставен от трима министри на външните работи, един от предходната среща на върха на страната домакин, настоящият министър на страната домакин и един от някоя от следващите предложени страни за страна домакин.
  • Редовно се правят срещи в Женева, като всяка страна членка е представена от държавен глава или правителствен ръководител.

В допълнение, Федерацията на търговските камари, промишленост и услуги (FCCIS) е частен форум в сектора на Г-15. Целта на FCCIS е да координира и максимизира усилията, които насърчават бизнеса, икономическото развитие и съвместните инвестиции с нациите от Г-15.

През 2010 г. председателството на Г-15 се приема от Шри Ланка, при провеждане на 14-та среща на върха в Техеран[5].

Държави-членки[редактиране | редактиране на кода]

Регион Членка Лидер Външен министър Население БВП (милиарди USD) БВП на човек (USD)
Африка
Алжир Алжир
Президент
Абделазиз Бутефлика
Министър на външните работи
Мурад Меделси
35,954,000 263.7 7,333
Египет Египет
Действащ президент
Адли Мансур
Министър на външните работи
Набил Фахми
79,356,000 519.0 6,540
Кения Кения
Президент
Ухуру Кениата
Министър на външните работи
Амина Мохамед
40,910,000 71.4 1,746
Нигерия Нигерия
Президент
Гудлък Джонатан
Министър на външните работи
Амину Уали
160,342,000 413.4 2,578
Сенегал Сенегал
Президент
Маки Сал
Министър на външните работи
Мадике Нианг
13,443,000 25.2 1,871
Зимбабве Зимбабве
Президент
Робърт Мугабе
Министър на външните работи
Симбараше Мумбенгегби
12,575,000 6.1 487
Азия
Индия Индия
Министър-председател
Нарендра Моди
Министър на външните работи
Сушма Суарай
1,206,917,000 4457.8 3,694
Индонезия Индонезия
Президент
Джоко Видодо
Министър на външните работи
Ренто Мурсади
241,030,000 1124.6 4,667
Иран Иран
Президент
Хасан Рухани
Министър на външните работи
Мохамад Джавад Зариф
75,859,000 990.2 13,053
Малайзия Малайзия
Министър Председател
Наджиб Тун Разак
Министър на външните работи
Анифа Аман
28,731,000 447.3 15,568
Шри Ланка Шри Ланка
Президент
Махинда Раджапакса
Министър на външните работи
проф. Гамини Лакшман Пейрис
20,541,000 116.5 5,674
Латинска Анерика
и Карибите
Аржентина Аржентина
Президент
Кристина Фернандес де Киршнер
Министър на външните работи
Хектор Тимерман
40,900,000 716.4 17,516
Бразилия Бразилия
Президент
Дилма Русев
Министър на външните работи
Антонио Патриота
194,933,000 2294.2 11,769
Чили Чили
Президент
Себастиан Пинйера
Министър на външните работи
Алфредо Морено Чарме
17,399,000 299.6 17,222
Ямайка Ямайка
Министър Председател
Порша Симпсън-Милър
Министър на външните работи
Арнолд Никълсън
2,741,000 24.8 9,029
Мексико Мексико
Президент
Енрике Пеня Нието
Секретар на външните работи
Хосе Антонио Меаде Курибрена
113,735,000 1661.6 14,610
Венецуела Венецуела
Президент
Николас Мадуро
Министър на външните работи
Делси Родригес
29,767,000 374.1 12,568

Срещи на високо равнище Г-15[7][редактиране | редактиране на кода]

Дата Държава домакин Град домакин Домакин
Първа среща 1–3 юни 1990 Малайзия Куала Лампур Махатир Мохамад
Втора среща 27–29 ноември 1991 Венецуела Каракас Карлос Андрес Перез
Трета среща 21–23 ноември 1992 Сенегал Дакар Абду Диоф
Четвърта среща 28–30 март 1994 Индия Ню Делхи П. В. Нарасимха Рао
Пета среща 5–7 ноември 1995 Аржентина Буенос Айрес Карлос Менем
Шеста среща 3–5 ноември 1996 Зимбабве Хараре Робърт Мугабе
Седма среща 28 октомври – 5 ноември 1997 Малайзия Куала Лампур Махатир Мохамад
Осма среща 11–13 май 1998 Египет Кайро Хосни Мубарак
Девета среща 10–12 февруари 1999 Ямайка Монтего Бей П. Дж. Петърсън
Десета среща 19–20 юни 2000 Египет Кайро Хосни Мубарак
Единадесета среща 30–31 май 2001 Индонезия Джакарта Абдураман Вахид
Дванадесета среща 27–28 февруари 2004 Венецуела Каракас Уго Чавес
Тринадесета среща 14 септември 2006 Куба Хавана Раул Кастро
Четиринадесета среща 17 май 2010 Иран Техеран Махмуд Ахманидеяд
Петнадесета среща 2012 Шри Ланка Коломбо Махинда Раджепакса

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]