Дан Колов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дан Колов
Роден
Починал
26 март 1940 г. (47 г.)
Сценични
имена
„Кинг Конг“
„Кралят на кеча“
„Българският лъв“
„Балканският лъв“
„Железните ръце“

Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. Дон Колов има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи едва 72. През целия си живот запазва българско гражданство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Групова снимка с Дан Колов. Източник: ДА „Архиви“
Външни снимки
Една от известните снимки на Дан Колов

Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа се занимава със всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.

Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан – „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.

Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия и побеждава забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България – срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор БанковСтара Загора) и други.

В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта – успява да го победи.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките. Той е първият европейски шампион на България[1] по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

  • Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите – 1927, 1933 г.
  • Европейски шампион тежка категория при професионалистите - 1934, 1937, 1937/1938 г.
  • Турнир в Япония – 1924 г.
  • Турнир в Бразилия – 1927 г.
  • Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Дан Колов има 72 регистрирани загуби[2] в официални мачове.

  • 12 април 1922, Moberly, MO – Дан Колов губи от Jim Londos
  • 8 февруари 1923, Сейнт Луис, MO, The Coliseum – Дан Колов губи от Jim Londos (1:2)[3]
  • 6 март 1923, Чикаго, IL – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (0:2)[4]
  • 7 март 1923, Сейнт Луис, MO - Дан Колов губи от The Coliseum – Ed „Strangler“ Lewis (0:2)[5]
  • 22 ноември 1923, Сейнт Луис, MO - Дан Колов губи от The Coliseum – Joe Stecher (0:1)[6]
  • 6 февруари 1924, Lethbridge, Канада - Дан Колов губи от Jack Taylor (1:2) [7]
  • 12 март 1924, Едмънтън, Канада - Дан Колов губи от Jack Taylor (1:2) [8]
  • 5 март 1925, Сейнт Луис, MO - Дан Колов губи от The Coliseum – Oreste Vadalfi (0:2)
  • 16 март 1925, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory - Дан Колов губи от Jim Londos (47 минути)
  • 6 май 1925, Сейнт Луис, MO – Дан Колов губи от Jim Londos (29 минути)[9]
  • 10 юни 1925, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Joe Stecher (0:2) [10].
  • 24 юни 1925, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Renato Gardini
  • 23 юли 1925, Спокан, WA, Fort George Wright Arena – Дан Колов губи от Stanislaus Zbyszko (1:2) (32 минути)
  • 28 септември 1925, Лос Анджелис, CA, The Olimpic Auditorium – Дан Колов губи от Jim Londos
  • 2 ноември 1925, Сейнт Луис, MO, The Coliseum – Дан Колов губи от Joe Stecher (0:2)
  • 1 декември 1925, Чикаго, IL, Ashland Boulevard Auditorium – Дан Колов губи от George Calza (0:2) [11].
  • 14 декември 1925, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Ivan Poddubny (0:2)
  • 28 декември 1925, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory – Дан Колов губи от Hans Steinke (16 минути)
  • 9 февруари 1926, Атланта, GA, Атланта Municipal Auditorium – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko
  • 19 май 1926, Лос Анджелис, CA, Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Ivan Poddubny (0:2)
  • 17 август 1926, Сан Франциско, CA, Dreamland Auditorium – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (1:2)
  • 30 август 1926, Сан Диего, CA, Дан Колов губи от Renato Gardini (0:2)
  • 8 септември 1926, Лос Анджелис, CA, Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Ad Santel (18 минути)
  • 2 ноември 1927, Кълъмбъс, OH, Chamber of Commerce – Дан Колов губи от Alan Eustace[12].
  • 10 януари 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Hans Steinke (51 минути)
  • 23 януари 1928, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (38 минути)
  • 30 януари 1928, Манхатън, NY – Дан Колов губи от Renato Gardini (21 минути)
  • 21 февруари 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Toney Rocco (13 минути)
  • 19 март 1928, Ню Йорк, NY, Madison Square Garden – Дан Колов губи от John Pesek (29 минути)
  • 20 март 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Dick Shikat
  • 7 май 1928, Манхатън, NY, 71st Regiment Armory – Дан Колов губи от Hans Steinke (14 минути)
  • 5 юни 1928, Куинс, NY, Ridgewood Grove Sporting Club – Дан Колов губи от Wladek Zbyszko (13 минути)
  • 20 юни 1928, Бостън, MA, Mechanic's Building – Дан Колов губи от Hans Steinke (0:2) (35 минути)
  • 21 януари 1929, Ню Йорк, NY, Madison Square Garden – Дан Колов губи от Howard Cantonwine (4 минути)
  • 5 февруари 1929, Провидънс, NY, The Arcadia – Дан Колов губи от Bull Komar (40 минути)
  • 21 февруари 1929, Бостън, MA, Бостън Arena – Дан Колов губи от George McLeod (32 минути)
  • 25 февруари 1929, Чикаго, IL, The Coliseum – Дан Колов губи от Jim McMillen
  • 6 юни 1929, Устър, MA – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
  • 15 октомври 1929, Торонто, Канада, Arena Gardens – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2) (47 минути)
  • 9 декември 1929, Торонто, Канада, Arena Gardens – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (1:2) (51 минути)
  • 10 февруари 1930, Торонто, Канада, Massey Hall – Дан Колов губи от Joe Devito
  • 31 март 1930, Канзас Сити, KS, Convention Hall, World Heavyweight Title Main Event - Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
  • 10 април 1930, Канзас Сити, KS – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis (1:2)
  • 24 април 1930, Бостън, MA, Бостън Garden – Дан Колов губи от Henri Deglane (8 минути)
  • 5 май 1930, Лос Анджелис, CA, Wrigley Field – Дан Колов губи от Ed Don George
  • 14 май 1930, Лос Анджелис, CA – Дан Колов губи от Nick Lutze
  • 10 ноември 1930, Канзас Сити, KS – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg
  • 26 ноември 1930, Лос Анджелис, CA, The Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
  • 10 декември 1930, Лос Анджелис, CA, The Olympic Auditorium – Дан Колов губи от Henry Deglane (17 минути)
  • 18 декември 1930, Чикаго, IL, The Coliseum – Main Event - Дан Колов губи от Ed Don George (24 минути)
  • 26 януари 1931, Лос Анджелис, CA, Post Street Theater – Дан Колов губи от John Freberg
  • 31 март 1931, Портланд, ME - Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (0:2)
  • 28 април 1931, Бъфало, NY – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
  • 5 юни 1931, Западен Спрингфийлд, MA – Дан Колов губи от Gus Sonnenberg (1:2)
  • 11 юни 1931, Торонто, Канада – Дан Колов губи от Henri Deglane
  • 3 септември 1931, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Marin Plestina (1:2)
  • 1 октомври 1931, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Roland Kirchmeyer
  • 3 ноември 1931, Такоума, WA – Дан Колов губи от John Freberg (1:2)
  • 25 януари 1932, Бъфало, NY, Куинсbury Club – Дан Колов губи от Henri Deglane
  • 8 февруари 1932, Бъфало, NY, Куинсbury Club – Дан Колов губи от Joe Malcewicz
  • 15 март 1932, Рочестър, NY, Convention Hall – Дан Колов губи от Henri Deglane (20 минути)
  • 10 май 1932, Бъфало, NY, Куинсbury Club – Дан Колов губи от Len Macaluso
  • 17 август 1932, Портланд, OR – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2)
  • 30 август 1932, Сан Франциско, CA – Дан Колов губи от Ed Don George (1:2) Колов е дисквалифициран в третата част
  • 26 януари 1933, Торонто, Канада – Дан Колов губи от Joe Malcewicz (1:2) (31 минути)
  • 7 април 1933, Оукланд, CA, The Auditorium – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
  • 12 април 1933, Стоктън, CA, The Стоктън Auditorium – Дан Колов губи от Glen Wade (1:2)
  • 25 май 1933, Ванкувър, Канада – Дан Колов губи от Everett Kibbons
  • 12 юни 1933, Сакраменто, CA – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
  • 6 юли 1933, Портланд, OR – Дан Колов губи от Ed „Strangler“ Lewis
  • 6 август 1933, Сакраменто, CA – Дан Колов губи от Jim Browning (26 минути)
  • 7 юли 1937, Париж, Франция – Дан Колов губи от Al Pereira

Завръщане в България[редактиране | редактиране на кода]

След 30 г. в чужбина Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“.

Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи, както в България, така и в чужбина, вкл. наши студенти. Бидейки милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.

Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.

Комунистическата власт след 9.IX.1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.

Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.

Слухове около смъртта[редактиране | редактиране на кода]

Дан Колов умира в България 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го по негово желание в родното му село срещу Балкана – „балкан срещу балкан“.

Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/history.html
  2. | 42 измежду загубите на Дан Колов с посочен противник и година
  3. http://www.legacyofwrestling.com/StLouis23.html
  4. http://www.f4wonline.com/index2.php?option=com_content&task=emailform&id=3359
  5. http://www.legacyofwrestling.com/StLouis23.html
  6. http://www.legacyofwrestling.com/StLouis23.html
  7. http://www.f4wonline.com/component/content/article/3359/
  8. http://slam.canoe.ca/SlamWrestlingBios/taylor_jack.html
  9. http://groups.google.com/group/rec.sport.pro-wrestling.info/browse_thread/thread/48b88edd9a4cc2cf/75058412090893b3%3Fq%3D%2522Ivan%2BZaikin%2522%2375058412090893b3&ei=iGwTS6eaOpW8Qpmqic0O&sa=t&ct=res&cd=1&source=groups&usg=AFQjCNEzPDHhLJqeGCR_VK9F-tKDXxlrKQ
  10. http://www.wrestling-titles.com/personalities/lewis_ed/bio/lewisbio20.html
  11. http://www.legacyofwrestling.com/Чикаго25.html
  12. http://www.wrestlingclassics.com/wawli/Nos.031-040.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]