Джордж Мъстърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Мъстърс
George Musters
английски изследовател
Роден
Починал
25 януари 1879 г. (37 г.)

Националност Великобритания

Джордж Чауърт Мъстърс (на английски: George Chaworth Musters, на испански известен като Хорхе Мустерс) е английски флотски офицер, изследовател на Южна Америка.

Произход и младежки години (1841 – 1869)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1841 година в Неапол, Италия, по време на пътуване на родителите му Джон Мъстърс, армейски офицер, и съпругата му Емили. През 1854 г. постъпва във Военноморския флот, а скоро след това е назначен на борда на кралската яхта. Няколко години плава в южната част на Атлантическия океан и посещава източните брегове на Южна Америка. През 1866 г. напуска флота и няколко години се занимава със земеделие и овцевъдство в Уругвай.

Изследователска дейност (1869 – 1871)[редактиране | редактиране на кода]

През 1869 г. посещава Фолклендските о-ви, а оттам заминава за Пунта Аренас с цел проникване във вътрешните, все още напълно непознати райони на Патагония.

През април 1869 г. напуска Пунта Аренас на Магелановия проток и се отправя на север. Отначало се движи недалеч от югоизточното крайбрежие на континента през вече известни и картирани долни течения на южните патагонски реки Галегос и Койле и достига до устието на Санта Крус. Оттам се изкачва по река Рио Чико (Южна) до устието на Рио Белграно, където се среща с конните патагонци – племето на теуелчите. Заедно с тях продължава право на север, като изминава около 800 км до езерото Науел Уапи (40º 40` ю.ш., от което изтича река Рио Лимай, от басейна на Рио Негро).

През 1870 г., достигайки горното течение на Рио Лимай, Мъстърс и неговите индианци продължават на изток и достигат до долното течение на Рио Негро. Там той се прощава със своите „честни, вежливи, приветливи и добродушни приятели“ и завършва пътешествието си в Кармен де Патагонес. За малко повече от година Мъстърс изминава над 2750 км, като голяма част от този път той извършва заедно с теуелчите – с тях ловува, храни се и спи в обща шатра. Своите впечатления от пътешествието си описва в книгата „At home with Patagonias“ (в превод „У дома с патагонците“), която е публикувана през 1871 г. в Лондон.

Следващи години (1872 – 1879)[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 г. Мъстърс извършва пътуване в Западна Канада. Оттам през 1873 г. отива до Чили, като прави опит да пресече Южна Америка от Валдивия до Буенос Айрес, но експедицията се проваля поради това, че е арестуван от местната полиция заради убийството на няколко индианци.

През 1873 г. в Лондон се жени за Херминия, дъщеря на боливийски търговец. Заедно със съпругата си заминава за Боливия и пребивава там до 1876 г., като участва в няколко геоложки изследвания за търсене на полезни изкопаеми.

През 1876 се завръща в Лондон и през 1878 е назначен за британски консул в Мозамбик.

Умира на 25 януари 1879 г. на 37-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уаки, убиващ пума, илюстрация от At Home with the Patagonians
  • At Home with the Patagonians, a Year's Wanderings on Untrodden Ground from the Straits of Magellan to the Rio Negro, London, 1871, 2nd ed. 1873.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 406 – 409.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Chaworth Musters в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​