Дийн Рийд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дийн Рийд
Dean Reed
Дийн Рийд през 1978 г. в Източен Берлин, ГДР
Дийн Рийд през 1978 г. в Източен Берлин, ГДР
Информация
Роден
Дийн Сирил Рийд
Починал
13 юни 1986 г. (47 г.)
Стил поп, кънтри, рокендрол
Инструменти китара
Активност 1958 – 1986
Музикален издател Capitol Records – САЩ, Мелодия – Русия, AMIGA – ГДР, Supraphon – Чехословакия
Свързани изпълнители Бисер Киров
Уебсайт
Дийн Рийд в Общомедия

Дийн Сирил Рийд (на английски: Dean Cyril Reed) е американски певец, киноактьор и борец за мир, направил изключително успешна кариера в Източна Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 септември 1938 г. в Денвър, щата Колорадо. Израства като типично американско момче. Участва в родеота, занимава се активно със спорт, свири на китара.

Посрещане на Дийн Рийд на летището в Берлин, ГДР, 19 ноември 1978 година.

През 1950-те години рок-енд-рол треската е обхванала САЩ. Дийн е един от многобройните млади мъже с приятен външен вид, решили да опитат късмета си с музиката. Неочаквано неговата песен „Our summer romance“ се превръща в голям хит. Дийн подписва договор с компанията „Capitol“, която му предлага турне в Южна Америка. Там започва и приключението на живота му…

На този екзотичен континент той изнася много концерти и се радва на по-голяма популярност от самия Елвис Пресли. Дийн остава в Латинска Америка няколко години, през които се снима и в три филма. Жени се за Патрисия, негова партньорка във филма „Гуадалахара“. Имат дъщеря, но бракът им не продължава дълго.

Именно по време на престоя си в Латинска Америка Рийд се увлича по комунизма, вярвайки че той е средството, чрез което изстрадалите южни страни ще се преборят с бедността и тиранията.

През 1966 той е депортиран от Аржентина и се установява в Италия, където се снима в много филми, предимно спагети-уестърни и приключенски ленти. Междувременно той протестира активно срещу войната във Виетнам и участва в международни мирни конференции.

Първото му турне в СССР му носи голяма популярност и през 1973 той заживява в ГДР, където се жени за учителката Випке, от която има дъщеря. Там той продължава да издава плочи, да се снима в киното и да води своята борба срещу войната и диктатурата. Популярността му е голяма и зад желязната завеса той е известен като „Червеният Елвис“. Личният му живот обаче така и не потръгва – развежда се и с втората си жена.

През 1981 той се жени за известната немска актриса Ренате Блуме. Към средата на 1980-те години Рийд губи популярност и дори обмисля връщане в САЩ, но на 13 юни 1986 г. умира.

Независимо дали е бил прав в своите убеждения, Дийн Рийд остава една интересна личност с много почитатели зад Желязната завеса.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Дийн Рийд изпълнява много рок-енд-рол песни, особено в началото на кариерата си. С тях той взривява залите в Източна Европа по време на концерти. Изпълнява и кънтри песни – издава 2 плочи с този стил музика. Пее и доста песни на протеста, като „Venceremos“ и др.

През 1976 г. идва в България за участието си във фестивала „Ален мак“ чува за песента „Имала майка“ (композитор – Димитър Янев), научава я за няколко дни и на своя концерт пред наша публика я изпява.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Дийн Рийд се снима общо в 21 филма. В Южна Америка той се снима в 3 романтични комедии.

  • „Mi primera novia“ (1965)
  • „Guadalajara en verano“ (1965)
  • „Ritmo nuevo y vieja ola“ (1965)
  • „Buckaroo Il Winchester Che Non Perdona“ (1967) Италия
  • „God Forgive His Life Is Mine – Dio li crea… Io li ammazzo!“ (1967) Италия
  • „I Nipoti di Zorro“ (1968) e италианска приключенска комедия за двама веселяци, отправили се към Калифорния в търсене на злато. Но там срещат Зоро и заедно с него се борят срещу злия капитан.
  • „Die Chrysanthemen Bande" (1969) ФРГ, Испания
  • „Blonde Köder für den Mörder“ (1969) – трилър, копродукция между Италия и ФРГ с участието на Дийн Рийд, Фабио Тести, Адолфо Чели и Анита Екберг
  • „Adios Sabata“ (1971) – италиански спагети-уестърн с Юл Бринър и Дийн Рийд
  • „Los Corsarios“ (1971) – приключенски филм, в който дръзкият пират Алън Дрейк спасява красивата Исабела от злия дук.
  • „Fauste, Bohnen und Karate“ (Юмруци, боб и карате) (1973) ФРГ, Италия, Испания
  • „Aus dem Leben eines Taugenichts“ (От живота на един безделник) (1973) ФРГ, ГДР.
  • „Kit & Co.“ (1974) – приключенски филм на ГДР с Дийн Рийд и Ренате Блуме
  • „Blutsbrüder“ (1975) – филм на ГДР със звездата Гойко Митич и Дийн Рийд
  • „El Cantor“ (1977) – драма, филм на ГДР и България – Дийн Рийд изиграва чилийския певец Виктор Хара, убит при преврата на военната хунта.
  • „Sing, Cowboy, sing“ (1981) – уестърн комедия с голям успех в ГДР.

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Том Ханкс обявява, че ще снима филм за живота на Дийн Рийд като режисьор и главен изпълнител, но проблеми с финансирането го отказват официално през 2012 г.[1]

Други документални филми:

  • „The Red Elvis“ (2007)
  • „Gringo Rojo“ (2016)
  • „Free to Rock“ (2017)

Самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. тялото на Дийн Рийд е намерено в езерото Цойхнер, край Берлин, недалеч от дома на певеца. Официалната версия е автомобилен инцидент. Всъщност повечето хора смятат, че Рийд, разочарован от живота, се е самоубил. Има и съмнения, че е убит от ЩАЗИ – тайната полиция на ГДР, заради намерението си да се завърне в САЩ, но в интервю за съветската телевизия Ренате Блуме отрича съпругът ѝ да е имал подобни намерения. На разпит в полицията Ренате признава, че в семеен скандал на 11 юни 1986 г. Дийн Рийд прерязва вените си, след ден отново се скарват и на 13 юни 1986 г. той се качва на ладата си и изчезва. Тялото е намерено в езерото на 17 юни 1986 г., на няколко километра от къщата му на езерото. [2] Преди да сложи край на живота си, Дийн Рийд пише прощално писмо от 15 страници до Ерих Хонекер, намерено в архивите на ЩАЗИ, в което обяснява причините за самоубийство си. Като главна причина посочва тежката си депресия, за която основна вина има съпругата му Ренате Блуме, която го наричала „лош американски шоумен и страхливец, на когото не му достига мъжество да се самоубие“. В писмото си Рийд пише: „Моята смърт няма никакво отношение към политиката и аз продължавам да вярвам, че социализмът е единствената държавна форма, с която могат да се решат проблемите на човечеството.“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tom-Hanks-Projekt "Comrade Rockstar" 2001-2018
  2. Данните са от док. филм „Червеният Елвис“, 2007 г.
  3. Киров, Б. „Благодарствена песен“. Фондация „Устойчиво развитие на България“. 2017. – стр. 272

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]