Димитър Ангелов (свещеник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ангелов.
| Димитър Ангелов | |
| български духовник | |
| Роден |
около 1830 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1897 г.
|
Димитър Ангелов, известен като Хаджи поп Димитър или Черешничкият поп, е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Ангелов е роден около 1830 година в село Черешница, Демирхисарско. Учи в гръцкото училище в Мелник. От 1861 година е свещеник в родното си село. При повдигането на църковния въпрос се отказва от Цариградската патриаршия и въвежда църковнославянско богослужение в местната църква. През 1870 година обикаля селата в Мелнишко и събира на подписи за присъединяването им към Българската екзархия. Като представител на българите от Мелнишка епархия (Демирхисарската епископия) посещава Цариград.[3] От 1871 година той е председател на Мелнишката българската община. През същата година довежда в Черешница за учител Атанас Поппетров, който разкрива първото българско училище в селото.[4] Свързва се със Стефан Салгънджиев в Сяр за да снабди църквата и училището с книги на български език. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5] За дейността си многократно е арестуван от османските власти. Към края на 1876 година по донос от патриаршисткото духовенство, заедно с други дейци за църковна независимост от Мелнишка епархия е хвърлен за три месеца в затвора в Сяр.[6]
По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 година осигурява храна на въстаниците. След въстанието село Черешница е опожарено и Ангелов се установява в Мелник. През 1881 година той подарява сграда за мелнишкото българско училище, разположена до църквата „Света Варвара“.[7][8]
През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:
| „ | ...той е известен по тия места; богат е; зданието на българското училище в Мелник от него е подарено.[9] | “ |
По-късно Ангелов се завръща в родното си село, където почива през 1897 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 336.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 37.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 61.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 156.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 70 – 71.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 118, 125.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 122.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 106.
