Димитър Галев (историк)
Тази статия е за историка от Струмишко. За революционера от Велес вижте Димитър Галев (революционер).
| Димитър Галев | |
| северномакедонски историк | |
| Роден |
25 декември 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Димитър Глигор Галев (на македонска литературна норма: Димитар Глигор Галев) е историк, просветен деец и общественик от Северна Македония с българско национално самосъзнание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Галев е роден на 25 декември 1939 година в струмишкото село Съчево, тогава в Кралство Югославия, днес в община Струмица в Северна Македония.[1] Потомък е на съчевчанеца Гальо, един от първите присъединили се към ВМОРО в Струмишко,[2] убит през 1911 година.[3] Основно и гимназиално образование завършва в родния си край. Завършва история и география в Педагогическата академия в Щип, след което е просветен работник в родния си край.
През 1976 година започва да работи по темата „Условията и обстоятелствата за дейността на НОБ в Източна Македония през 1941–42 година“, която защитава през 1981 година и с която получава магистърската си степен в Скопския университет.[4] По време на изследването, което прави по темата, е въвлечен „в едно противоречие, смесица между това, което учих в скамейките и видяното и чутото в архивите, на терена и чрез живата дума на съвременниците, свидетели на събитията“.[5] През 1978 година се среща с Михайло Апостолски, професор в университета и тогавашен председател на МАНУ, с когото обсъжда противоречията, които среща по време на изследването. Апостолски го съветва да не действа предубедено и насочващо при разпитите на свидетелите, да не селектира документацията от архивите по свои предубедени заключения, а по отношение на някои исторически личности като Тодор Александров, Методия Шаторов, Бане Адреев, Ченто, Тодор Павлов, Кочо Рацин, му казва, че има и „втора страна“ и че „сега не е време да се пише за това“. Апостолски го съветва да разшири изследването и да пази добре резултатите.[6] Приема съветите на Апостолски. Паралелно работи и по други проекти, сред които е и проектът „Субектите и средствата за денационализация и терорът в Югоизточна Македония между Балканските и Втората световна война“. През 1991 година издава двутомния си труд „Белият терор в Югоизточна Македония 1912–1941 г.“.
След въвеждането на политическия плурализъм през 1990 година става председател на Демократичен съюз – Партия на земеделците (ДС – ПЗМ), една от първите политически партии в Република Македония, основана в родното му село.[7][8][9] През 1991 година, в навечерието на референдума за независимост, проведен на 8 септември, подкрепя независимостта на Република Македония. На трибуна в Прилеп, проведена на 31 август в организация на Общинското събрание, на въпрос дали Македония се отделя от Югославия с референдума, отговаря: „Како да се отцепи кога и не е здружена по своја волја Македонија“.[10]
В 1993 година по негова инициатива в Скопие се създава Движение за приятелство между Република Македония и България. Като представител на движението през септември 1993 година, заедно с Александър Рунтев от Щип, Димитър Мицков от Скопие и Крум Чушков от Велес, посещават 72-рия конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, провел се в Торонто. Поради своята дейност е следен от Службата за държавна безопасност на Република Македония.[11][12] През 1996 година след атентата срещу Киро Глигоров, движението е забранено, а неговите членове и съмишленици са подложени на репресии. Уволнен е от длъжността окръжен инспектор на просветата в Струмица и е подложен на постоянен полицейски произвол. Въпреки тези удари, той продължава да бъде основна обединителна фигура за българската общност в Република Македония. През 2002 година разработва програма, в която доразвива принципите за конфедерация между България и Република Македония. Прави пълна историческа, национална и политическа обосновка за необходимостта от такъв проект, който е подкрепен от 20З-ма интелектуалци. Преди документът да бъде официално оповестен, македонската полиция прави обиск в дома му и го конфискува. Извикан от президента Борис Трайковски, с когото подробно разговарят за конфедеративната идея. Трайковски не го критикува, но му препоръчва да бъде внимателен и да не предприема нищо без негово знание и съгласие.[11]
Галев умира на 5 януари 2005 година в Струмица[13] при неизяснени обстоятелства.[11][14]
През 2017 година община Струмица наименува улица в родното му село на негово име.[15]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Галев, Димитър. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Прва. Щип, 1991.
- Галев, Димитър. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год.; Книга Втора. Щип, 1991.
- Галев, Димитър. Тодор Александров - од автономиjа до самостоjна држава. Скопие, 1995.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според някои източници той е роден през 1940 година в град Струмица.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 55.
- ↑ Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ, 1969. с. 287.
- ↑ Илиевски, Александар. Преглед на одбранети докторски дисертации, магистерски тези и дипломски работи од областа на историските науки на ННСГ за историја на Филозофскиот факултет во Скопје до 31. XII 1983 година // Историја – Списание на Сојузот на друштвата на историчарите на СР Македонија. 1983. с. 364.
- ↑ Галев, Димитар. Тодор Александров од автономија до самостојна Македонија. Скопје, 1995. с. 7. Посетен на 23 януари 2023.
- ↑ Галев, Димитар. Тодор Александров од автономија до самостојна Македонија. Скопје, 1995. с. 8. Посетен на 23 януари 2023.
- ↑ Мојаноски, Цане. Πолитичките партии во Ρепублика Μакедонија во процесот на стекнувањето на општествената моќ // . с. 166.
- ↑ Пешевски, Владимир. Општествено-економските промени во Република Македонија (1991-2001) : Докторска теза. Скопје, 2013. с. 262.
- ↑ Мојаноски, Цане. Летопис на македонската демократија. Скопје, Пакунг, 2000. с. 113 – 115.
- ↑ Референдум 91 – Општина Прилеп // Посетен на 23 януари 2023.
- 1 2 3 Димитър Галев и планът за конфедерация с България, trud.bg
- ↑ ЈАКОВЛЕСКИ ДО БОГОЕВСКИ: Ние не вршевме тероризам, туку Вие од УДБА // 29 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 23 януари 2023. Посетен на 23 януари 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ IN MEMORIAM Напусна ни един голям българин – проф. Д. Галев (7 януари 1940 – 5 януари 2005) // Македонски преглед XXVIII (1). София, МНИ, 2005. с. 135 – 137.
- ↑ Двама президенти и професоp мъpтви в афера за съюз с Македония., 168chasa.bg
- ↑ Одлука за определување на имиња на улици на подрачјето на град Струмица. Службен гласник на општина Струмица, 11 декември 2017. с. 9. Посетен на 23 януари 2013. (на македонска литературна норма)
